Даниел Истърман - Последният убиец

Останалите кимнаха утвърдително. Беше повече от просто правдоподобно — беше много, много вероятно.

— Халил, мисля, че трябва да се опитаме да стигнем до радиостанциите в армейската база още тази нощ. Имаш ли план? — обърна се Растгу към Собат.

Собат вдигна рамене.

— Имам, ако може да се каже така. Най-добре ще е да отида сам, облечен в старата полковнишка униформа. Направих си нещо, което изглежда убедително като пропуск, и го подписах от името на сегашния командир на базата. Ще мога да вляза, особено ако избера подходящо време. Какво трябва да предам?

— Не е много сложно. Координатите на мястото за кацане. И времето. Утре сутринта.

— Утре сутринта? Преди да можем да поогледаме наоколо?

Растгу кимна.

— Трябва да действаме колкото може по-бързо. Може да са ни видели в събота и със сигурност са засекли самолета да прелита вчера, а и днес. И сигурно са разбрали, че някой много се интересува от тях. Ако бях на тяхно място и всичко е готово, бих осъществил изстрелването на ракетите колкото се може по-скоро. Ти не би ли постъпил по същия начин?

В два през нощта във вторник Собат, облечен в униформата си на полковник и с тежък пистолет, препасан на кръста, спря колата пред главния вход на армейската база Солаймани в покрайнините на Керман. Беше взел собствената си кола, оставяйки и двата джипа на Рандал и Растгу. При нормални условия не би имал никакъв шанс да влезе в базата под какъвто и да било предлог. Нормалните условия обаче вече бяха само спомен и сигурността на иранските военни бази беше може би най-зле организираната на света. Вследствие на революцията управлението на редовната армия, военновъздушните сили и в по-малка степен на флота беше доведено до състояние, близко до анархия. Дезертирането на голям брой от подлежащите на военна служба, както и на редовни войници, сериозно бе обезкървило въоръжените сили през зимата на 1978–79 година. Само шепа от тези, които си бяха тръгнали по време на революцията, се завърнаха обратно в казармите, когато нещата взеха да се уталожват. Много от тях влязоха в Революционната стража. През 1979 година революционните власти извършиха мащабна чистка след офицерския състав — от генерал до лейтенант. Дисциплината бе хлабава, а армейската боеспособност и организация — почти никакви.

Войникът на пост пред входа беше млад мъж, новобранец от едно съседно село, предпочел да остане в града след революцията. Застъпил от 20.00 вечерта, той бе премръзнал и сънлив и когато се появи някой си полковник Собат, намръщен и с властни маниери, даже и не помисли да му поиска пропуска. Тук влизаха и излизаха безброй офицери, повечето наскоро произведени, и нямаше никакъв смисъл да ги проверява всичките. Униформата беше достатъчна.

Радиостанцията се намираше в една барака, разположена приблизително в центъра на комплекса. Собат спря пред вратата, вслуша се и след това тихо влезе. Намери дежурния радист дремещ, вдигнал крака на масата. Извади револвера си от кобура, хвана го за дулото и удари силно мъжа отзад по тила. Радистът клюмна в безсъзнание на стола. Собат се наведе, за да провери дали диша, след това го вдигна от стола и го пусна на пода. Щеше да е в безсъзнание за около час — време, предостатъчно за Собат, за да си свърши работата и да избяга. Той седна пред радиостанцията, вгледа се в сложната система от потенциометри за около тридесет секунди, после превключи на „предаване“ и започна да върти конусите. Дължината на вълната, която му бе дадена, трябваше да е подсигурена. Мислено прочете молитва да е така.

— Ерихон — започна той, — тук е Сенахериб. Чувате ли ме? — Повтори три пъти позивната и после превключи на „приемане“. Имаше пукане и виене, след това един слаб глас прозвуча в слушалките:

— Сенахериб, тук Ерихон. Чуваме те. Каква е твоята позивна?

Собат превключи отново и прочете предварително уговорената фраза: стих от книгата на пророк Йеремия:

— „Как е разбит и съкрушен чукът на цялата земя! Как Вавилон стана за ужас между народите!“

— Разбрано, Сенахериб. Какво е съобщението?

— „Срещата насрочена днес 6:00. Координати: Шин Каф: Маджид, Лайл. Шин Лам: Як, Як. Донесете екипировка за подземни преходи.“

— Повтарям: „Срещата насрочена днес 6:00. Координати: Шин Каф: Маджид, Лайл. Шин Лам: Як, Як. Донесете екипировка за подземни преходи.“ Късмет, Сенахериб. И благодаря.

— Координатите точни. Довиждане, Ерихон.

Собат изключи предавателя, свали слушалките и ги остави на масата. Работата беше свършена. Сега всичко, което можеха да направят, бе да чакат командосите да намерят път до базата и… Предпочиташе да не мисли за това, което щеше да последва. Слаб звук зад него го накара да се обърне и да посегне към револвера си.