Даниел Истърман - Последният убиец

Беше дълго и мъчително пълзене. Ахарони не се осмеляваше да включи фенерчето си. Земята сякаш ги притискаше от всички страни. На всеки трийсет-четирийсет метра пресичаха шахта и всички използваха възможността да постоят прави, да изпънат изтръпналите си мускули. Продължаваха напред. Изведнъж Ахарони стигна до една метална решетка с едра мрежа, преграждаща тунела точно в мястото на прехода към следващата шахта. Мракът беше плътен и той реши да рискува и да светне с фенерчето.

Насочи лъча през мрежата. Зад нея се виждаше началото на другата шахта. Но не обикновена шахта. Тази беше с по-голям диаметър от останалите, през които бяха минали, стените й бяха облицовани с метални листове, вероятно от стомана. Малко по-нагоре, почти извън полезрението му, имаше нещо, напомнящо на долния край на товарна платформа. Дъното, на метър-два под нивото на тунела, беше направено от бетон. Тръбата за вода минаваше под металната решетка, спускаше се вертикално към пода и вероятно минаваше под него. Той светна с фенерчето напред и видя още един коридор на нивото на „ганата“, но много по-висок и по-широк. Товарите и екипировката явно бяха сваляни долу в шахтата с платформата, разтоварвани и после извозвани по коридора. Да, това беше пътят към базата.

Ахарони отвори проход в мрежата с клещи за рязане на тел, предаде по веригата какво има пред тях и се спусна на дъното на шахтата. Изчака всички да се съберат и след това тръгна по коридора. Подът беше от бетон, стените също. Тук вече можеха да вървят изправени. Гумените им подметки безшумно ги носеха в мрака.

Коридорът се оказа дълъг само трийсетина метра. В края му Ахарони се натъкна на масивна стоманена врата, здраво заключена. Нямаше начин да разберат какво има зад нея. Решиха, че най-вероятно склад. Някой от бойците извади горелка. След десетина минути ключалката бе изрязана и отвориха вратата. Отново тъмнина.

Това само по себе си беше добър знак. Вратата показваше, че са навлезли на територията на базата, а тъмнината — че това е складово помещение, очевидно държано неосветено, когато не се използва. Полковникът включи фенерчето си. Стояха на централната пътека на обширно складово помещение; от всички страни ги заобикаляха рафтове, натъпкани с каси, кашони и чували. Имаше и някаква висока метална конструкция — нещо като комин, издигащ се от пода до тавана, а вероятно и над него. Според разстоянието до шахтата за доставки, това бе друга шахта, излизаща на повърхността, вероятно маскирана като вход към „ганат“. Можеше да е първата от ракетните шахти.

Зад тръбата имаше друга врата, дървена. Трябваше да видят какво има зад нея. С малка ръчна дрелка пробиха миниатюрен отвор. Ахарони вмъкна в него една тясна тръбичка с широкоъгълен обектив, подобна на домашните шпионки за входни врати, но с много по-широк зрителен обхват, и видя осветен коридор с втора шахта на трийсетина метра по-нататък. Успя да хване и две врати вляво и трета вдясно. Коридорът беше пуст. Той махна на един от командосите и му посочи бравата. След тридесет секунди тя се предаде.

Ахарони издърпа предпазителя на автоматичния си пистолет и пристъпи в коридора. Вратата се затвори зад гърба му. Отляво имаше врата с надпис „Водно и енергийно захранване“; отвътре се долавяше шум на електрогенератор. На стената вдясно видя това, което се бе надявал да види, колкото и невероятно да му се струваше — план на базата.

От него се виждаше, че тя е на две нива: горно, на което се намираха сега, и долно, до което се стигаше с асансьори отгоре. Имаше четири шахти за изстрелване на ракети, разположени по дължината на базата, които се издигаха през двете нива до повърхността; първата наистина я бяха подминали в складовото помещение. Втората беше на около тридесет метра по коридора. Долното ниво беше разделено по дължина на две неравни части: ракетна установка със складова камера, свързана директно с шахтите, и главна командна зала. Горното ниво бе по-сложно организирано. Коридорът, в който сега стоеше Ахарони, беше дълъг към осемдесет метра и през него минаваха две ракетни шахти — една в центъра и една в края. Вляво се намираха помещението за захранване с вода и електричество, една лаборатория и квартири за учените. Вдясно имаше удължение на складовото помещение, още една лаборатория и квартири, обозначени „за имама и неговите хора“. Зад помещенията отляво в коридора имаше още един, по-дълъг, но по-тесен коридор, който извеждаше в други пет помещения: лазарет, баня и тоалетна, обща спалня и караулно с оръжейна. В края на коридора, в който се намираше Ахарони, беше най-голямото помещение на това ниво, разположено по дължина под прав ъгъл спрямо коридора. Беше означено като „джамаат кхане“ или измаилитска джамия. Зад него се намираха още две малки стаи: трапезария и стая за почивка, разделени от четвъртата ракетна шахта. Трапезарията граничеше с кухня. След тях друг дълъг коридор водеше до асансьорна шахта към складовото помещение в западната част на комплекса. Четири асансьора за хора, четири стълбища и един товарен асансьор свързваха двете нива.