Даниел Истърман - Последният убиец

Рандал и Растгу стигнаха едновременно до мястото за проверка и подадоха документите си. Стражът до Рандал посегна с ръка към фереджето.

— Да видя лицето ви.

Грешката му беше, че вдигна ръка. Растгу гневно го блъсна и закрещя високо:

— Срам, срам! Нима мислиш, че можеш да пипаш с гадните си ръце жена ми? Да не би да мислиш, че е проститутка? Вече сме ислямско общество — никой ли не те е научил, че булото е свещено?

Отзад се разнесоха одобрителни гласове и пазачът се отдръпна. Един молла от опашката му извика:

— Мъжът е прав. Само съпругът й има право да види лицето й. Пусни я да мине!

Преминаха с бясно блъскащи сърца; бяха се отървали на косъм от плен и сигурна смърт. След петнадесет минути самолетът излетя към Керман.

Отдолу зелените гори на Мазандаран бързо отстъпиха място на обширните кафяви пространства на пустинята в централен Иран, обрасла с ниски храсти. Безводното вътрешно плато на изток от дългия хребет на планините Загрос е в по-голямата си част пустиня, в която тук-там са разхвърляни оазиси. Покрито предимно от солени пустинни пясъци, то е разделено на два окръга: Дашт-е Кавир на север и Дашт-е Лут на юг.

Самолетът кацна за кратко в град Язд, разположен в западния край на пустинята и известен с дълбоките си подземни резервоари за вода и обширните кръгли кули в покрайнините. Кулите, появили се в паметта на Наваи, когато пътуваше из Ню Йорк през първия ден на мисията си.

Когато отново излетяха на път за Керман, ландшафтът отдолу все повече и повече заприличваше на този, който бяха виждали на снимките от повърхността на луната. Фактът, че се рееха толкова високо, затворени в клетка от метал и стъкло, охлаждана от свеж въздух чрез системата за вентилация, изглеждаше на Рандал като светотатство и почти подигравка с някаква древна и ужасна сила.

Седемдесет и пет минути след излитането си от Техеран се приземиха на малкото летище на запад от Керман. От летището взеха такси до центъра и оттам отидоха пеш до една къща на улица „Ахмади“. Рано същата сутрин Растгу се беше свързал с агента си в Керман. Дейността на Рандал като разузнавач беше предимно в Техеран, докато обхватът на Растгу беше доста по-обширен и покриваше почти цял Иран. Той ръководеше звена в шест провинциални центъра. Явката му в Керман се състоеше само от един човек, евреин от Хамадан, обучаван една година в пустинен лагер в Негев. Растгу знаеше, че може напълно да разчита на него.

Халил Собат беше интелигентен мъж в средата на четиридесетте, служил почти двадесет години в иранската армия, издигайки се до чин полковник. Сега притежаваше фабрика за килими, разположена в предградията на Керман. Той поздрави двамата агенти от Техеран и изпрати жена си да приготви обилна закуска. И двамата бяха гладни и изморени; никой от тях не бе спал през предишната нощ. Докато се хранеха, Растгу представи Рандал на Собат, обяснявайки пестеливо причините за съвместната им работа. След като се нахраниха, те се впуснаха в подробен преглед на това, което знаеха за групата на иршадитите. Собат слушаше потресено разказа им. Темата беше твърде обширна, за да се схване от пръв път, но Растгу настояваше сътрудникът му да научи колкото е възможно повече: случеше ли се нещо с тях, Собат щеше да продължи акцията самостоятелно. Можеше да не остане време да се въвежда тепърва нов човек отвън.

— Изправени сме пред няколко неотложни задачи — започна Растгу. — Първата е да установим устойчива връзка с израелското разузнаване. Взвод командоси и един самолет са поставени в положение на двадесет и четири часова бойна готовност, готови да долетят тук веднага щом определим местоположението на базата. Трябва да бъдем готови за действие всеки миг.

— Колко души? — попита Собат.

— Десет — отвърна Растгу.

— Десет? Какво е това, опит за шега ли? Ще ни трябват поне десет пъти повече, за да атакуваме.

— Не е необходимо да викаме цяла дивизия. Иранците направо са пощръклели, с руснаците от една страна в Афганистан и с призива на американските политици към президента на САЩ за директна атака срещу Техеран от друга. За капак едно мащабно нападение от страна на Израел и войната е готова. Иршадитите направо ще ни дадат банкет. Нападението трябва да е хирургически точно, тоест да постигнем максимален резултат с минимална сила. Задачата ни е да неутрализираме ракетите и да се изтеглим, освен ако базата не е по-голяма, отколкото си представяме. В такъв случай просто ще причиним максимум щети.