Даниел Истърман - Последният убиец

Успееха ли да се доберат до селото, имаха някакъв шанс. Трябваше обаче да вървят пеш. Всеки опит да тръгнат с кола или камион би ги издал веднага. Рандал побутна пазача с дулото и попита:

— Има ли заден изход оттук?

Мъжът кимна, готов на всичко, стига американецът да изчезне миг по-скоро.

— Хайде, ще ни водиш до Шахабад. И не си мисли да ни отведеш някъде другаде. Ако след две мили не сме в селото, можеш да телефонираш на двамата ви ангели да ти приберат душата. Сайръс, вземи му пушката.

Израелецът се изправи; вкочанените му крайници с мъка се раздвижваха. Изчакаха виковете отвън да позатихнат и след това предпазливо се измъкнаха в коридора. Пазачът посочи наляво. Преследвачите бяха отишли към другия край на къщата. Явно мислеха, че Рандал е избягал през прозореца в стаята на Рашер. Коридорът водеше до късо антре, завършващо с небоядисана дървена врата. Пазачът поиска връзката ключове, които бе дал на Рандал, и отключи. Излязоха в тъмната студена нощ. Вдясно се чуваха силни викове и трополене. Пазачът посочи отново и те се насочиха право напред, стараейки се да вдигат колкото се може по-малко шум.

Когато се отдалечиха в тъмнината, Рандал погледна назад и видя проблясващи светлини. До ушите му достигна шум от автомобилни двигатели. Нямаше представа колко мъже е имало в къщата с Рашер или колко време ще измине, преди да се сетят да изпратят патрули в полето.

Очите им постепенно се приспособяваха към заобикалящата ги тъмнина и вече различаваха подробности от околността. Беше тихо. Рандал се изпълни с надежда, че преследвачите са загубили следите им. Теренът ставаше по-насечен и стръмен. На места снегът беше дълбок и пътят хлъзгав. Растгу на два пъти падна лошо и започна да върви по-бавно, използвайки от време на време пушката като тояга. Сковаващ студ започна да пронизва костите на Рандал и той се замоли дано Растгу да издържи.

След малко повече от час отчаянието сграбчи сърцето му. Изглежда, нямаше да се доберат до Шахабад. Пазачът или умишлено ги водеше в друга посока, или се беше загубил също като тях. Растгу отпадаше с всяка минута и Рандал вече бе загубил надежда, че ще издържи дори и още четвърт час. Наложеше ли се да спрат и да прекарат остатъка от нощта навън, на сутринта израелецът щеше да е вкочанен труп. А ако температурата паднеше още малко, щяха да умрат всички.

Светлината се появи изведнъж. Допреди миг мразът бе почти пълен, а в следващия в тъмнината се появи златно сияние. Насочиха се предпазливо натам. След няколко минути различиха очертанията на малка къща.

— Ето го селото — прошепна иршадитът. — Това е къщата на Хаджи Ага. Познавам го, той ни продава кисело мляко.

— Има ли камион? — попита Рандал.

— Не, но съседът му Али има „Волекс“.

— Добре, да събудим Али тогава.

Подминаха къщата на Хаджи Ага и скоро в тъмнината се очерта друго жилище. „Селото“ не беше нищо повече от няколко колиби с една или две по-солидни стари постройки. Намериха къщата на Али без особени трудности и тихо почукаха на вратата. Али отвори след минута. Мърмореше и псуваше, но щом видя двама мъже с пушки, млъкна.

Нямаше време за губене.

— Трябва ни камионът ти — каза Рандал. — Къде са ключовете?

Изплашеният мъж протегна ръка към една кука до касата на вратата, откачи ръждясало парче тел с два потъмнели ключа и ги подаде на Рандал с трепереща ръка.

Един детски глас се обади отвътре.

— Чи е баба? Тарсидам.

— Няма нищо — отговори нежно Али. — Спи.

Рандал взе ключовете, бръкна в джоба на панталона си и извади пачка банкноти. Бяха му взели само пистолета, парите бяха оставили недокоснати.

— Ето — каза той, подавайки парите на Али. — Не искаме да ти крадем камиона. Но трябва. Вземи парите и си купи друг.

Селянинът не каза нищо, но пъхна парите в джоба си и кимна. Бяха достатъчно, за да си купи един хубав камион втора употреба, по-добър от този, който имаше.

Рандал се обърна към иршадита.

— Ще те оставя тук при Али. Едва ли що си толкова неблагоразумен, че да вдигаш шум. Поне до сутринта.

Пазачът бе придобил вид на тежко болен човек.

— Не се безпокойте. Няма да вдигам никаква тревога. Не мога да се върна там.

— Защо не?

— Ще ме убият, ако се върна. Аз трябваше да извикам и да те накарам да ме застреляш веднага, щом те видях. Те не прощават грешки или страхливост. Ще остана тук е Али, докато не стане безопасно.

Рандал кимна. Трябваше да тръгва. Растгу трепереше много силно и можеше всеки момент да рухне. Али го погледна и без да каже дума, влезе в къщата, върна се обратно с едно подплатено с вълна яке и помогна на Растгу да го облече. Израелецът изрази благодарността си с усмивка — беше прекалено слаб, за да говори. Рандал стисна ръката на Али, после се обърна и помогна на Растгу да стигне до камиона.