Даниел Истърман - Последният убиец

Рандал мислеше бързо. Беше се затоплил доста, откакто го въведоха в офиса на Рашер, и отново се чувстваше сравнително жизнен. Върнеха ли го обаче в хладилната камера, за да прекара цяла една нощ със студа и заплахата от евентуални мъчения, прогонваща всяка мисъл за сън, на сутринта щеше да представлява купчина безволево замръзнало месо. Моментът беше сега или никога.

Докато ставаше, закачи шнура на настолната лампа с върха на дясната си обувка и я събори с трясък на пода. Стаята потъна в мрак. Рандал се хвърли през бюрото върху Рашер и го повлече заедно със стола на пода. Пазачът се страхуваше да стреля, за да не улучи германеца. Рандал не губеше време. Бързо намери стола на Рашер, издърпа го настрани от стария мъж, който лежеше, стенейки на пода до него, и го запрати срещу смътно очертания прозорец. Столът разби с трясък стъклото. Рандал намери Рашер и го изправи.

— Вън! Бързо! — извика той и го блъсна към назъбения отвор.

Зад вратата се разнесе тропот. Останалите пазачи тичаха по коридора. Рашер започна да се катери по прозореца. Фигурата му се очерта пред стража, който помисли, че това е Рандал. Автоматът изтрещя и Рашер рухна на пода.

Рандал проследи огънчетата на изстрелите и засече Бехруз. В мига, в който стражите отвън стигнаха до вратата, той скочи тежко върху мъжа вътре, поваляйки го на пода с хватка от ръгби. Вратата се отвори с трясък и първият пазач нахлу с готов за стрелба автомат, ясно очертан в рамката. Автоматът на Бехруз вече бе в ръцете на Рандал и той стреля. Пазачът падна и Рандал обърна оръжието срещу вратата. Стреля отново и дървени трески се разлетяха на всички страни: двама пазачи, струпали се след първия в коридора, рухнаха на земята. Отляво отекнаха още стъпки. Рандал се хвърли в коридора и стреля по лампата. Всичко потъна в тъмнина.

Максимално безшумно Рандал се насочи обратно към килията си. Зад себе си чуваше шума на мъжете, шарещи из стаята, която бе напуснал. Един завой на коридора отряза пряката му видимост към тях, след още няколко метра стигна до едно разклонение. Спря. Разполагаше само със секунди, за да открие Фереще и Сайръс. Това място скоро щеше да гъмжи от въоръжени мъже. Пристъпвайки в оскъдно осветения коридор с автомат готов за стрелба, той се огледа бързо вляво и вдясно. Неговата килия беше вдясно и надолу по стълбите. Доколкото му беше известно, до нея нямаше други помещения.

— Чи е? Чи микхе? Какво става? — обади се изведнъж нечий глас от лявата му страна.

Някакъв мъж се появи от една ниша в коридора. Долната му челюст увисна при гледката и ръката му се протегна за пушката, увиснала на рамото му. Но автоматът на американеца вече бе насочен към гръдния му кош, докато другата му ръка му направи знак да си затваря устата. Мъжът застина. От коридора, който току-що бе напуснал, долитаха викове и тропот на крака. Той бързо сграбчи пазача, блъсна го в нишата, в която имаше монтирана врата, и изсъска:

— Ключът! Къде е?

Ръката на мъжа се спусна към колана му и откачи малка халка с половин дузина ключове.

— Отвори вратата! — Рандал чу, че стъпките се насочват в обратната посока, но знаеше, че ще се върнат.

Вратата се отвори и Рандал блъсна пазача вътре. Сайръс Растгу се беше свил в ъгъла, с ръце увити около тялото в отчаян опит да се топли. Фереще не се виждаше никъде.

— Сайръс! — тихо извика Рандал.

Очите на израелеца се отвориха. Видя Рандал и пазача, оцени ситуацията от пръв поглед и се опита да се усмихне.

— Можеш ли да се движиш, Сайръс? — попита Рандал.

— Да… Целият съм схванат от студ, но ще се стопля.

— Къде е Фереще? Трябва да я намерим.

— Отведоха я някъде другаде, Питър. Моллата, който ни доведе, каза, че тя не знае нищо важно и нямало смисъл да я държат тук. Върна се след около час и рече, че е уредил нещо друго за нея. Не каза къде.

Рандал се обърна към пазача и го блъсна с дулото в корема. Пръстът му се стегна около спусъка.

— Къде я отведоха? — процеди той през зъби. Тонът му ясно предупреждаваше, че няма да повтаря въпроса си.

— Не зная, дженаб. Молла Ахмад каза, че взема момичето в Техеран, но не знам къде. Има много места и Тохорнп, дженаб. Кълна се в живота си…

— Къде сме сега? — попита Рандал. Шумът отвън го изнервяше до крайност.

— Какво, Дженаб?

— Тази къща! Къде се намира?

— Близо до Шахабад. Селото е на две мили.

— В коя посока?

— Наляво, дженаб. Вървете по пътя наляво.

Шахабад беше съвсем близо до Техеран, на североизток.