Даниел Истърман - Последният убиец

— И кого включвате тук? — избухна Рандал. — Нима войната не ви научи на нищо? Нима не осъзнахте, че няма начин да спечелите, че ще ви бием отново, че винаги ще го правим?

— Напротив, мой млади приятелю, войната нанесе много по-голямо поражение на враговете, отколкото на нас самите. След като премислих нещата, започнах да виждам какво трябва да направя за окончателната ни победа. Първоначално всичко беше доста неясно, но знаех, че сектата има пари и възможности да спечели още. Знаех още, че семействата в Хонконг са били в тесни връзки с нацистката организация там и ще бъдат склонни да работят с неонацистките групи в Европа, като им помогнат в продажбите на хероин зад граница. Обсъдих идеите си с колеги, които НОБЗ бе изпратила в Иран, и решихме, че трябва да останем и да помогнем на имама. Години наред съветвахме сектата как да се подготви за джихад. Не искам да кажа, че всички идеи са наши. Имам Хасан е интелигентен мъж, много от неговите последователи също, но ние разполагахме с опита, за да му посочим най-добрия начин да реализира идеите си. Създадохме схема за обучение на някои от младите му последователи като инженери и техници и по-късно като учени. През 1960 година започнахме строежа на една секретна база до Керман. На този етап проектът беше изключително дългосрочен — никой от нас не вярваше, че ще доживее да го види в действие. Планът ни се състоеше в построяването на ядрени устройства, които по-късно бихме могли да пренесем до различни важни градове: Ню Йорк, Ерусалим, Москва, Лондон. Взривяването им би предизвикало всеобща гибел. В същото време започнахме да използваме част от базата като тренировъчен лагер за изграждането на една малка армия от млади иршадитски мъже и жени. Започнахме също така да закупуваме и оръжие в началото на седемдесетте години и създадохме голям арсенал, които би могъл да се използва, щом започне джихад. Може да влезе в употреба, ако се наложи някога да защитаваме базата или се ангажираме в други акции, като например тази в Мека. Но в средата на седемдесетте години поредица от събития накараха имама да реши, че бихме могли да ускорим плановете си. В края на шестдесетте, както знаете, Никсън и Кисинджър формулираха така наречената „Доктрина Никсън“ — оръжие вместо войски за страните приятели на Америка, за да отстояват независимостта си. През 1971 година американският външнотърговски баланс регистрира дефицит, първият от 1893 година, довел до появата на натиск за увеличаване продажбите на оръжие, за да се изравни балансът. През май 1972 Никсън и Кисинджър се съгласиха да продадат на Иран всякакво конвенционално оръжие, каквото той поиска, и в резултат иранците станаха най-големият купувач на американско оръжие в света. Близо половината от всички продажби на Пентагона за 1974 година отиват в Иран. Шахът купува всякакъв вид конвенционално въоръжение, което може да получи, включително изтребители, хеликоптери и ракети въздух-земя. Много по-малко известно, но не по-малко важно е и това, че от 1973 година американците започват да доставят тайно уран на Иран. Целта е да се създаде запас от ядрени материали в тези страни, в случай че Съединените щати пожелаят да построят атомен арсенал тук. Много от конвенционалните оръжия, продадени на Иран, биха могли да бъдат преустроени в носители на ядрени бойни глави без някакви особени трудности. През 1974 година имам Хасан изплаща голяма сума на един генерал на име Баянпур. Генералът отговарял за съхранението на урана и успял в продължение на няколко месеца да отдели около десет килограма уран 235 и около тридесет килограма уран 238 от хранилище в една пещера близо до Шираз. Ние прехвърлихме урана, цялото количество, внимателно опаковано в отделни малки контейнери, за да избегнем опасността от достигане на критична маса, в нашия изследователски комплекс. По-късно през същата година успяхме да се сдобием с допълнителни количества уран от източник в Западна Германия. То беше част от пратка, извозвана в Южна Африка — напълно секретно, разбира се. От Дурбан нашият дял бе отклонен към членове на сектата в Източна Африка и след това през Йемен и Бахрейн до Иран.

Рандал го гледаше и ужасът му нарастваше с всяко ново разкритие. Германецът беше словоохотлив и явно обичаше да се хвали, но на Рандал му беше пределно ясно, че той няма да разкрие всичко и че ще запази последните истини само за себе си.

— Горе-долу по същото време НОБЗ ни свърза с някои от хората, основали ДРАСАГ, които бяха установили базата си в Уганда. След известни предварителни дискусии постигнахме споразумение. ДРАСАГ щеше да ни изпрати по вода известно количество ракети, заведени като инженерни съоръжения, а моите хора щяха да ги модифицират и приспособят за нашите цели. Имахме сериозен проблем, защото не можехме да изпитаме ракетите си в полет, и затова хора от нашия екип посетиха Уганда, където ДРАСАГ имаха възможност да изпитат базовия модел. От този момент нататък планът ни беше основно преработен. Щяхме да използваме оръжията си, за да разрушим всички главни петролни инсталации, разположени в Залива. Бяхме построили ядрени устройства, използвайки добития уран. Това са малки устройства, но съвсем подходящи за „целта“. Атомно приспособление с пет килограма уран 235 развива взривна мощност от порядъка на 20 килотона. Това е достатъчно, за да причини сериозни повреди в радиус над два километра. През 1975 година имам Хасан започна съвсем самостоятелно да изпраща писма, провъзгласявайки себе си за духовен лидер на всички измаилити. След това, както знаете, през 1977 година започна да предрича предстоящото явяване на Махди. Аз му казах, че всичко това е твърде преждевременно, че има да направим още доста модификации, преди някои от ракетите ни да могат да достигат целите си. Бяхме успели да увеличим далекобойността на базовия модел ДРАСАГ на около четиристотин мили, но се нуждаехме от около шестстотин за някои от нашите цели. Но той вече беше убеден в истинността на предсказанията от своята книга и каза, че бил намерил мъжа, който ще се яви като обещания Махди по време на поклонението в Мека. Твърдеше, че времето за появяването на Махди било в началото на новото ислямско столетие и че нищо и никой, и аз включително, не би могъл да го разубеди. Успяхме да увеличим обсега до петстотин мили, но имахме нужда да го увеличим още, за да достигнем важни цели. Имамът обаче си беше градил свои собствени планове и иранската революция само добави масло в огъня. Той имаше намерение да наруши баланса на страха, като убие президента Картър във Вашингтон в същия ден, когато Махди щеше да се яви в Мека. Вярваше, че щом това се случи, ислямските страни ще се обединят, за да атакуват Америка, след което бихме могли да използваме нашите ракети срещу избрани обекти, с цел да изострим положението до всеобщ ядрен конфликт. Както знаете, нещата не се развиха по плана. Но всичко е все още много далеч от своя край. Имамът вярва, че този Махди е все още жив и очаква знак, за да се завърне. Международните отношения са крайно обтегнати. Всеки момент би могла да избухне война, и то от световен мащаб, без дори да е необходима намесата ни. Но ние възнамеряваме да го направим. В този момент подготвяме четири ракети: една насочена срещу Техеран, една срещу петролната рафинерия в Абадан, една срещу град Херат в Афганистан и последната срещу американската флота в Залива до Оман. Моите хора са готови с окончателните проверки за изстрелване на ракетите. Все още имаме някои неща за доизглаждане, но мисля, че до седмица ще бъдем готови. Имамът вече е насрочил дата и нищо на земята не може да го спре да изстреля ракетите си, както е планирал.