Даниел Истърман - Последният убиец

Времето минаваше. Загърнат в палтото си, той бавно изпадаше във вцепенение и изведнъж осъзна, че както е изтощен от студ и глад, едва ли би постигнал нещо срещу пазачите си. Но поне можеше да опита. Често си бе мислил за ситуация като тази във Виетнам и винаги бе предпочитал да се бие, отколкото да бъде измъчван или убит без съпротива. Любопитно, но мисълта за Виетнам го успокояваше. Най-накрая в коридора отекнаха стъпки. Вратата рязко се отвори и го извикаха. С болезнено усилие той се изправи на крака и залитна към изхода. Трябваше да излезе, преди да направи опит да се освободи.

Пазачите го хванаха за ръцете и му помогнаха да пристъпи. После, вместо да завият наляво по коридора, както бе очаквал, го поведоха в един напречен коридор, по средата на който имаше затворена дървена врата. Единият от стражите почука, после отвори вратата и влезе, последван от колегата си, който все още държеше Рандал. Той остави американеца на грижите на другия пазач и излезе, затваряйки вратата. Помещението беше обзаведено спартански, с огромно бюро в дъното. На бюрото имаше настолна лампа — единственият източник на светлина. На стената отзад висеше черно–бял портрет на Адолф Хитлер. На фотографията, направена от Хайнрих Хофман, имаше лично посвещение, написано върху бялата яка на ризата. До нея висеше продълговато парче плат в червена, бяла и черна ивици, украсено с пискюли и с извезани свастика и думите „Deutschland Erwache“ 1 — флагът на 1-ви СС полк „Юлиус Шрек“.

Зад бюрото седеше възрастен мъж с бяла коса, в безупречен бял костюм. В стаята бе топло, даже горещо с оглед вцепеняващия студ на килията. Въпреки силния слънчев загар на мъжа лесно се виждаше, че не е иранец. Непознатият посочи с ръка един стол пред бюрото и Рандал прекоси стаята и седна. Не беше трудно да се отгатне самоличността на мъжа, намиращ се пред него. Персийският му беше отличен и изпълнен с идиоми, доказателство за дългите години, прекарани в страната, но явните следи на немския акцент се долавяха лесно.

— Добър вечер, мистър Рандал. Моля, позволете ми да ви се представя. Името ми е Феликс Рашер, а също така съм известен на тези около мен и като Израил — ангелът на смъртта. Съжалявам, че ви накарах да чакате толкова дълго в такива неподходящи условия. Надявам се, че не сте измръзнали прекалено. Днес обаче бях ужасно зает и това всъщност е първият свободен момент, който имам. Вие и вашият приятел Масуди ни докарахте значителни неприятности. И всичко това дойде в много лошо време за мен. Имам да върша много работа, много спешна и важна работа. Но вие се оказахте нещо като заплаха за тази работа и се наложи да ви открия и да разбера какво и колко знаете — имам предвид вас и господарите ви във Вашингтон. Съжалявам за това, което се случи на приятеля ви господин Масуди, но то наистина не зависеше от мен. То е просто форма на религиозно право, нещо, над което даже и аз нямам власт. Прекарал съм доста дълго време с тези хора, но все още намирам обичаите им за малко странни. В някои аспекти те ми изглеждат даже по-сурови и фанатизирани, отколкото бяха в моето време. Те считат измяната за най-големия грях. Да се отречеш от имама, твърдят те, е като да се отречеш от Бога. И това се наказва със смърт. Не твърдя, че съм съгласен, но не им се меся. Не зная какво ще се случи на останалите ви приятели. Или може би не са ви казали? Те също са тук: мъжът и жената. Хората на молла Ахмад ги доведоха тук преди няколко часа. Така успяхме да ви намерим, разбира се. Молла Ахмад е успял да проследи момичето след пристигането си от Ню Йорк. След като вече знаехме колко сте, беше изпратена група, за да ви прибере всички. За нещастие вие не сте си били вкъщи. Мисля, че вече знаем къде сте ходили и какво сте правили по това време. Междувременно покойният мистър Масуди е допуснал грешка. Казал на жена си, че ще напускат Иран. Тя на свой ред казала на родителите си, че ще заминават зад граница, може би за добро, и споменала, че съпругът й е бил посетен от един американец. Майка й споделила това със сестра си. Мисля, че няма нужда да ви казвам колко са силни семейните връзки в тази страна. Сестрата е една от нашите, разбира се. В много измаилитски семейства в Иран има поне един иршадит. Всичко ни стана ясно и проследихме Масуди до музея днес. И ето ви тук.

Да, наистина! Рандал трескаво раздвижи мозъка си. Трябваше да спечели време, да накара Рашер да продължи да говори, да го излъже да разкрие намеренията си.

— Какво ви свързва с тези хора, Рашер? — проговори Рандал. — Ще бъда искрен. Изглежда ми съвсем налудничаво един немски учен, даже и нацистки, да се забърка с такава група като иршадитите. Не мисля, че сте вярващ, макар че трябва да призная, че всичко е възможно. Сигурно си имате свои собствени причини.