Даниел Истърман - Последният убиец

Нервната енергия, изразходвана през нощното му разузнаване, и нарастващата тревога за съдбата на приятелите му през цялата тази утрин, вземаха полагаемото им се от силите му. Съзнаваше, че ако иска да им помогне по някакъв начин, трябва да яде и да почине, за да бъде жизнеспособен. Нямаше смисъл да се лута и да ги търси, без да има и най-малката представа къде може да се намират. Влезе в кухнята, намери консерви в килера и си приготви обилна закуска.

След като се нахрани, взе чантата с документите, отиде в задната стая и започна да сортира книжата. Към края на купчинката документи попадна на един рапорт с дата от предишния ден. Беше написан на иврит, но към него беше прикрепено резюме на английски, написано от Растгу. Израелецът явно го бе получил предната нощ и бе изготвил резюмето, докато Рандал бе прониквал в къщата в южен Техеран. Докато го четеше, отново изпита онова особено усещане, когато доктор ал Шидиак му беше разказвал за иршадитите. Рапортът беше озаглавен: „Д-р Феликс Рашер“:

„По различни признаци, включително името, предполагаемата националност, приблизителната възраст и явната техническа квалификация, ние засега идентифицираме автора на писмото до Муфтизаде като доктор Феликс Рашер, немски учен, в миналото взел участие в проекта Фау-2 в базата Пенемюнде в Балтика. Рашер е роден през 1907 година в Берлин и по-късно е следвал физика и химия в университета там. Той и фон Браун стават приятели, като през това време последният, с пет години по-млад, работи върху дипломната си работа в същия университет. Самият Рашер се дипломира преди фон Браун, през 1930 година, и през същата става член на Нацистката партия. Скоро след това започва да работи в «Raketenflugtechnische Forschunginstitut», т.е. Институт за технически изследвания на ракетите в Трауен. Когато фон Браун и генерал Дорнбергер създават Пенемюнде през 1936 година, за да замести съществуващата експериментална станция в Райникендорф и Кимерсдорф Вест, Рашер и останалите от института сътрудничат в различни аспекти на експериментите с Фау-2. През 1942 година Алберт Шпеер застава начело в качеството си на министър на военната промишленост и проектът «Пенемюнде», по-точно частта за Фау-2 в източния район на остров Юзедом, която била под контрола на армията, получава значителни субсидии. Точно тогава Рашер е нает да работи на пълен работен ден в станцията. Счита се, че той е основна фигура в експериментите с прототиповете А-9 и А-10, проектирани като многостепенна ракета, способна да достигне територията на Съединените щати.

След като англичаните бомбардират Пенемюнде през август 1943 година, Рашер е между учените, преместени в подземната Фау-2 фабрика в планината Коонщайн близо до Нордхаузен, където работи под ръководството на Албин Савацки. Управлението на проекта Фау–2 вече е възложено на СС и се счита, че Рашер също е станал висш офицер от СС, натоварен да отговаря за сигурността на научната работа в базата. Бил в постоянна връзка със звеното за развойна дейност в Пенемюнде — изток, където продължавали да работят фон Браун и останалите.

През февруари 1945 година базата Пенемюнде е застрашена от настъплението на Съветите и много специалисти са евакуирани в една нова изследователска станция в Блайхенрод, на двадесет километра от Коонщайн. Рашер се присъединява към фон Браун, вероятно по нареждане на СС, които се безпокоят от евентуална измяна на учените и им трябва човек с квалификацията на Рашер, за да обезпечат адекватно наблюдение. Той е между приблизително петстотинте учени, извозени със специалната влакова композиция на Ханс Камлер до района Оберамергау през април, но не е между взетите в плен, когато американската 44-та пехотна дивизия навлиза в областта през май. Последвалите опити да бъде открит са безуспешни и се предполага, че е използвал своите СС привилегии, за да избяга от региона и да се скрие.

Съюзническите власти са особено заинтересовани да го открият не само заради работата му за Фау-2 — името му било в списъка на учените, търсени от американците за собствените им ракетни проекти, но и защото бил брат на известния доктор Зигмунд Рашер, човекът, отговорен за отвратителните «експерименти със замразяване» и други актове на медицински садизъм в Дахау. Зигмунд и жена му били арестувани от СС през май 1944 година и той бил затворен в Дахау, където най-вероятно бил екзекутиран. Считало се обаче, че Феликс бил запознат с работата на брат си, от която силно се възхищавал. Има подозрения, че даже му е помагал в някои от техническите аспекти и били положени усилия да бъде открит за известния «докторски процес» след Нюрнберг. Винаги е бил в списъка на най-търсените нацисти.“