Даниел Истърман - Последният убиец

Докато караше по тихите улици, Рандал размишляваше над въпроса, който го мъчеше още от случката във вътрешния двор. Не можеше да проумее какво търсеха революционните стражи в къщата. От писмото, което беше намерил, ставаше ясно, че къщата все още е собственост на иршадитите и мъжът, който го бе изненадал, трябваше да е старият молла, за когото му беше споменал Масуди. Но ако това беше вярно, то как биха могли правоверни ислямски революционери да пазят тази къща? Нима бе само блъф? И после сякаш перде му падна от очите и отговорът дойде сам. Беше виждал лицето на стареца и по-рано, на една фотография от досието на Наваи във Вашингтон. Това беше аятолах Саид Али Марвдашти, духовникът, утвърдил препоръките на Наваи за британското посолство в Техеран, съдията, който бе осъдил Мехди Муфтизаде на смърт. Причините за отклоненията в съдебната процедура на Муфтизаде сега изглеждаха логични. Марвдашти живееше двоен живот, веднъж като иршадит и веднъж като ортодоксален духовник. Муфтизаде сигурно бе притежавал документи, които, в случай че станат известни, биха дискредитирали Марвдашти. След ареста последният е действал бързо, за да спре достъпа до документите, намерени в апартамента на Муфтизаде, и след това лично се е погрижил делото да завърши по най-подходящия начин. Вече бе проумял логиката на случая и тревогата му се усили. Колко далеч бяха стигнали иршадитите в инфилтрирането си в ортодоксалната религия и в другите сектори на обществото? Каква роля, ако имаше такава, бяха играли в неотдавнашната революция? Каква част от показанията на Наваи бе вярна? С какво влияние разполагаха, скрити зад кадър, и колко време оставаше преди да започнат осъществяването на плановете си? Нуждаеше се от още информация, и то колкото можеше по-бързо.

Беше пет часът следобед. Обезопасеният срещу подслушване телефон на Хауърд Стрейкър иззвъня. Той веднага вдигна — чакаше само един разговор по тази линия.

— Обаждаме се от отдела по дълбоко засекретени операции, сър. Открихме Рандал. Преди около час е гръмнал прикритието си при опита си да проникне в една къща в южен Техеран. Нашият агент има контакти на високо ниво в революционната стража. В момента усилено го издирват. Какво ще наредите да направя?

— Трябва да го откриете преди стражите да го заловят. Ще упълномощите вашия човек да открие Рандал и да го премахне веднага. Трябва да бъде елиминиран. Ясно ли е?

— Да, сър. Веднага влизам във връзка.

Стрейкър затвори. Тръпки на непривично вълнение пролазиха по тялото му. Рандал трябваше да бъде намерен и да замълчи. Всичко зависеше от това. Всичко.

Техеран

31 декември 1979

Минаваше два часът през нощта, когато Рандал пристигна в Дарбанд. Беше сигурен, че не са го проследили. Къщата го посрещна тъмна и притихнала. Той включи осветлението на стълбището. Разкрилата се пред очите му гледка смрази кръвта му. Преобърнати столове, прекатурена маса, ваза, разбита на парчета. Рандал се втурна в стаите на приземния етаж. Нищо. Изтича нагоре по стълбите, вбесен, проверявайки спалните, като започна с тази на Фереще. Всички бяха празни. Крещеше с цяло гърло имената им, ехото кръжеше около него, но отговор нямаше. И двамата ги нямаше.

Провери още веднъж, навсякъде, пак със същия резултат. Върна се във всекидневната и изправи мебелите, търсейки внимателно улики, които биха могли да му подскажат кой е бил тук, но нямаше и следа. Растгу и Фереще бяха отвлечени. Защо? И от кого? Или пък този, който ги бе отвлякъл, бе очаквал да намери тук него? Щяха ли да се върнат за него? Нямаше намерение да чака, за да разбере. Трябваше да напусне къщата, и то бързо. Сигурната къща в Майдийе щеше да свърши работа, докато си събереше мислите и набележеше план за действие. Бързо събра документите, които двамата с Растгу държаха в кабинета. На пръв поглед не бяха ровени, но не можеше да е абсолютно сигурен.

На зазоряване излезе предпазливо навън с чантата с документи в едната и пистолет в другата ръка. Цареше тишина, нарушавана само от пеенето на зимните птици. Запали двигателя и подкара внимателно по дългата алея към главния път. Ако някой имаше намерение да предприеме нещо, сега той бе най-уязвим. Напрегна се, готов всеки момент да форсира двигателя, но пътят беше празен. Зави наляво и се насочи на юг.

Добра се благополучно до Майдийе, паркира колата в гаража и влезе, отваряйки с ключа, който Растгу му беше дал в случай на извънредни обстоятелства. Изпитваше ужасен глад.