Даниел Истърман - Последният убиец

— Това — каза той, докато вървяха, без да бързат, — е било взето от апартамента на мъжа, за когото ви казах. Според това, което успях да науча от моя приятел, мъжът, чието име е Мехди Муфтизаде, е бил арестуван на 19 ноември и екзекутиран следващия ден на разсъмване. Обвиненията, както обикновено, са неясни: „борба срещу Бога“ и „нечестивост на земята“, но революционният съд е отбелязал в архивите си нещо съвсем необичайно за такива случаи — „куфар“, т.е. безверие или ерес. Случаят обаче явно е проблематичен. Очевидно е имало нещо нередовно. На 15 април революционният съвет издава декрет, постулиращ всички революционни съдилища да бъдат съставени от трима членове, като председателят е духовно лице. Обикновено това правило се спазва навсякъде, но изглежда в този случай не е било така. Двамата членове на въпросния съд, областният съд на Юзефабад, са извършили съдопроизводството, без да се консултират с третия. Екзекуцията е била надзиравана от молла Мохамад Шахиди, местен духовник, който служи в джамията Хазрат е Амир в Амирабад и е един от двамата постоянни членове на съда в Юзефабад. Истинската присъда е била внушена от аятолах Саид Али Марвдашти, който живее в южната част на града и председателства множество съдилища в Техеран.

— Марвдашти ли казахте? — попита Рандал. Беше чувал това име преди, но не можеше да си спомни къде. Не беше ли във връзка с Наваи?

— Да, Марвдашти. Той беше близък сътрудник на имама Хомейни преди последното му изгнание през 1963 година. Както и да е, изглежда, че Шахиди е получил информация за делата на Муфтизаде. Странно е, че той е живял само през няколко улици от дома ми, но аз никога не съм чувал за него. Не е много ясно с какво точно се е занимавал, но в протоколите е записано разпространяване на вредни идеи за обещания имам, съживяващи ересите на измаилитите и опит за корумпиране на членове на революционната армия. Последното обвинение може и да е най-същественото, но в протокола няма повече подробности. Според мен, а и приятелят ми е на същото мнение, двамата молли са били повече разтревожени от религиозните прояви и по една или друга причина са желаели мъжът да бъде осъден и екзекутиран възможно най-бързо. Документите, които ви дадох, са били иззети от апартамента на Муфтизаде от стражите на революцията, изпратени да го арестуват. Приятелят ми е бил един от тях. По време на съдебната процедура обаче тези документи въобще не са били споменати. След това били върнати на командира на частта, който ги хвърлил направо в архива си, откъдето моят приятел имал възможност да ги „заеме“ без особени трудности. Имало и копие от съдебния протокол, така че той можел да отдели всичко отнасящо се за този случай. Той ми предаде материалите рано тази сутрин и успях да направя копия по време на обедната почивка на ксерокса в офиса. Нямах време да прочета всичко внимателно. Някои от тях са явно спецификации за някакъв вид научна апаратура, но нямам достатъчно познания даже да гадая каква точно. Има две или три писма от имам Хасан, писани на машина, които, изглежда, потвърждават, че този мъж е иршадит. Има и един необикновен документ — писмо, написано на доста лош персийски, пълно с правописни грешки и подписано със знаци на латиница. Вие може по-лесно от мен да прочетете името, но аз мисля, че то е Феликс Рашер. Говори ли ви нещо това име?

Рандал бе обхванат от внезапна възбуда. Името отговаряше на инициалите „Ф.Р.“

— Не означава нищо само по себе си, но предполагам, че това е мъжът, който ръководи секретната база на иршадитите. Мисля, че той вероятно е член на една германска фашистка група, известна като Дойче Акционгрупе. Странното в случая е, че е пожелал да пише на персийски. Колко лоши са правописът и стилът?

— Явно е, че авторът не е иранец. Но и също така, че не е начинаещ. Почеркът е съвсем четлив и определено разбираем. Аз не намирам много смисъл в него, но това е защото не разбирам съдържанието. То включва много думи, които, изглежда, са научни термини, и то на английски. Рашер е искал от Муфтизаде да намери части за някакво оборудване тук в Техеран.

— От коя дата е писмото?

— О, от преди месеци. Мисля, че от април.

Рандал почука с пръст документите, които държеше. Сега вече имаше много важна следа — това бе явно, но дали щеше да е достатъчно. Дъхът му изведнъж се очерта рязко в полумрака под една улична лампа. Той се обърна с приглушен глас към Масуди.

— Ибрахим, какво бихте казали за къщата в южен Техеран, за която ми говорехте, онази, която сте посещавали преди? Има ли някаква възможност да вляза в нея? Може би ще успея да намеря нещо, което да ме насочи право към главната квартира на сектата.