Даниел Истърман - Последният убиец

Рандал вдигна глава, спомняйки си информацията, която бе получил от Растгу предишния ден.

— Знаете ли името на този мъж? — попита той. — Да сте чували за някой с инициали Ф.Р.?

Масуди го погледна с любопитство, после поклати глава.

— Не, никога не съм чувал името му — то беше дълбока тайна. Само че бил европеец, мъж на средна възраст с немски или скандинавски акцент. Съжалявам, не съм чул нищо повече за това.

Рандал обмисли за момент.

— Знаете ли нещо за един мъж с една ръка? Молла, облечен в черни дрехи?

Лицето на Масуди побледня. Той кимна.

— Да, чувал съм за него. Той е легенда между иршадитите. Ние никога не сме се срещали, но често съм слушал да говорят за него. Не казват много, има някаква тайнственост около личността му. Някой твърдят, че си отрязал ръката, за да докаже верността си към имама. Чувал съм даже, че имал жена и деца, но се развел и напуснал семейството си, за да служи на каузата. Има и други, които казват, че я докарал до гибел, че я пребил лично с камъни, защото не му била вярна. Той живее в Техеран, но често пътува по заповед на имама. Това е всичко, което зная.

— Достатъчно засега. Моля, продължете с разказа си.

— Да, знаех, че става нещо важно. Бях се дипломирал предишната година и вече работех в „Шеркат е Садра“, същата фирма, в която съм и сега. През април 1977 при мен дойде един от лидерите на сектата в Техеран и ме попита дали бих напуснал работа, за да работя за имама. Нуждаели се от чертожник, а аз имах нужната квалификация. Не ми бяха дадени повече подробности, само ми беше казано да помисля върху предложението. В известен смисъл аз нямах избор. По-късно, след около две седмици, до ушите ми стигна вестта, че моят приятел Азизоллах, който живееше в Керман, е бил убит. Фактически беше разгласено, че е убит по заповед на имама, защото си позволил да изрази съмнения в пророчествата, направени от него. Беше обяснено, че предвид идването на Махди, което предстояло в най-близко бъдеще, подобни съмнения са форма на предателство. Очевидно екзекуцията и разгласяването й са били замислени, за да засилят лоялността и покорството към лидерите. Това обаче имаше обратен ефект върху мен. Всичките тези приказки за тайни оръжия, частни армии и сега тези самоволни екзекуции ме плашеха. По това време вече бях женен, родителите ми ми намериха съпруга — една втора братовчедка от Казвин. Бяхме наистина щастливи и планирахме да изградим здраво семейство, и аз знаех, че ако се забъркам по-дълбоко във всичките тези шантави неща, които говореше и планираше имамът, ще разруша всичко. Затова се изолирах от сектата; избягвах явките и местата, където мислех, че могат да ме намерят. Те ме откриха най-накрая въпреки старанията ми и ми предадоха послание, в общи линии горе-долу следното: че ще последвам Азизоллах, ако не сътруднича и не помогна за изпълнението на великата мисия. Честно, в онези дни бях направо като парализиран от ужас. Знаех, че са абсолютно безмилостни и не отправят напразни заплахи. Животът ми беше в опасност, а аз нямаше какво да направя. Накрая казах на жена си какво се е случило и тя бе тази, която намери изход. Когато дойдоха отново след една седмица, аз им казах, че съм изготвил и депозирал копия в „Банк е Мели“, „Банк е Садераш“ и трета, неназована банка. Оставил съм писма при жена ми, адвоката ми и няколко приятели, включително един инспектор от полицията, с указания да ги отворят в случай на изчезване или внезапна смърт. Писмата на свой ред дават указания и пълномощия за отваряне на банковите сейфове. Макар че оттогава ме оставиха на мира, все пак мисля, че ме държат под око.

Сърцето на Рандал подскочи. Ако ги наблюдаваха и го бяха видели с Масуди, двамата все едно че бяха мъртви.

— Наблюдават ли ви сега? — попита той.

— Не, не мисля. Не е постоянно наблюдение, просто отделни проверки. Стараят се да ги правят демонстративно, за да им имам страха. Това е истинската причина за желанието ми да напусна страната. В какъв срок можете да го уредите?

— Скоро, много скоро. Няколко дни — не повече. Всичко, което ми казахте, ще помогне много. Имате ли някаква идея как бихме могли да научим нещо повече за тази секретна база и за оръжията, които те строят там? Не искам да поемате риск лично, но може би можете да ме насочите към някого, който знае повече.

Масуди се замисли за известно време, мръщейки чело, след това лицето му се проясни.

— Може и да не помогне много, но току–що си спомних един слух, който чух неотдавна от един приятел, страж на революцията. Той знае, че съм измаилит, но изглежда, мисли, че щом вярваме в Пророка и първите няколко имами, значи сме истински правоверни. Както и да е, преди няколко седмици той ми каза, че един мъж бил арестуван и екзекутиран тук в Техеран и че може би е бил измаилит. Страхуваше се, че те може да организират погром срещу нас, както срещу евреите и бахаите, и искаше да ме предупреди. Но когато поговорих с другите измаилити в града, се оказа, че никой не знае за това, и аз реших, че моят приятел е сбъркал нещо. Сега обаче ми идва наум, че този мъж може би е бил от иршадитите. Ако това е така, тогава е възможно екзекуцията му да е свързана с тяхната дейност. Може би властите знаят какво става. Ще говоря с моя приятел и ще видя дали той може да разбере нещо повече. Той каза нещо за книги или документи, които били намерени — може да има неща, които да ви бъдат от полза.