Даниел Истърман - Последният убиец

— Благодаря — каза Рандал, — това може да свърши работа. — Вече знаеше, че САВАМА има информация за съществуването на групата, а от това, което току-що му бе казал Масуди, следваше, че и революционните стражи вече знаят за тях. И ако можеше да разбере какво знаят, това навярно би им дало — на него и на Растгу — липсващото звено, от което се нуждаеха, за да почнат да действат.

Масуди се извини, че трябва да се връща в офиса си, и каза, че би могъл да се види с Рандал след два дни. Уговориха си време и място и иранецът напусна кафенето. Рандал го наблюдаваше докато излезе и после изчака да види дали някой няма да стане и да го последва. Никой не стана. Американецът отиде до вратата, излезе на тротоара и видя Масуди да крачи към офиса си. Хора се движеха и от двете страни на улицата, но доколкото можеше да види, никой не вървеше след архитекта. Успокоен, Рандал се обърна и тръгна към колата си.

Растгу не се появи до късно през нощта и Рандал сериозно се разтревожи, да не би да му се е случило нещо. Когато дойде, изглеждаше мрачен и обикновено ведрият му поглед бе потъмнял от дълбока загриженост.

— Какво е станало? — попита Рандал. Предчувстваше, че е нещо сериозно.

— Руснаците нахлуха в Афганистан.

— Господи, кога?

— Тази вечер. Знаехме, че има сериозно раздвижване от седмици, предимно в Баграм, Шендал и Кабул и на Бъдни вечер превозиха шест хиляди войници по въздуха, така че бяхме готови за нещо. Установили са контрол над Кабул рано тази вечер. Говорих по радиото с Ерусалим. Казват, че завземането на Кабул е било сигнал, за да изпратят дивизиите си през границата; движат се в посока на Херат, Мазхар е Шариф и Кундуз — три колони, без да срещат съпротива.

— Знаеш ли какво може да означава това? — попита Рандал, макар че разбираше, че въпросът е напълно излишен.

— Да, зная. И ако нашите приятели тук решат да направят следващия си ход точно в този момент, Господ да ни е на помощ.

Фереще пристигна в два часа и тридесет минути през нощта и беше посрещната на летището от Сайръс, както бе уговорено. Тя предвидливо бе купила едно парче плат за фередже и на него отначало му беше трудно да я разпознае по описанието на Рандал. Изглеждаше уморена и нервна. Сайръс знаеше от Рандал под какво напрежение е била през последните дни и бе сериозно загрижен. Не можеха да си позволят да им увисне на гърба, ако получи нервен пристъп. Трябваше да намери алтернативно разрешение на въпроса.

Дребният мъж, който им отвори вратата да излязат от сградата на летището, нямаше трудности с разпознаването й. Молла Ахмад беше описал багажа й с най-големи подробности. Той отново провери приемника. Предавателят, който беше поставил под бронята на колата на Растгу, работеше перфектно.

Техеран

29 декември 1979

За втората си среща Рандал и Масуди решиха да се откажат от иранския „патук“. Щеше да е крайно рисковано да ги видят още веднъж на същото място заедно. Разбраха се, че ще се срещнат, само ако Масуди има още какво да добави към предишния си разказ. Тогава Рандал предложи да договорят система за сигнализиране. Точно в 5:00 следобед и двамата пристигнаха в интервал от една минута пред „Банк е Мели“ откъм долния край на Фирдоуси Авеню. Рандал чакаше отвън, докато Масуди влизаше в банката, и наблюдаваше внимателно, за да провери дали не го следят. Доколкото можеше да види, иранецът не влачеше „опашка“ и Рандал го последва през масивните бронзови врати във фоайето и после в главния банков салон. Масуди се беше наредил на една опашка в дъното на салона, Рандал застана на опашката вдясно от него. Очите му продължаваха да оглеждат посетителите. Той внимаваше за евентуално проследяване и чакаше Масуди да стигне до гишето. Когато това стана и иранецът на висок глас поиска да изтегли 5000 тумана, Рандал бръкна във вътрешния си джоб, след това се плесна по челото като човек, забравил нещо, и след като се извини на следващия в опашката, забързано напусна банката. Беше договорено, че ако Масуди поиска да внесе пари, значи няма какво да съобщи и Рандал трябва да дойде отново на следващия ден. Ако обаче изтегли пари, това бе сигнал, че ще трябва да се срещнат по-късно на предварително уговореното място. Когато напускаше банката, Рандал отново се огледа за евентуална опашка, но дори и да имаше, можеше само да се надява, че ще успее да я забележи.

Пет минути по-късно се срещнаха пред входа на турското посолство от другата страна на „Фирдоуси“. Беше тъмно и можеха да вървят един до друг, без да се страхуват от наблюдение. Масуди му подаде малък свитък документи.