Даниел Истърман - Последният убиец

Тъмнината отново ги обгърна и Рандал не можа да види лицето на събеседника си. След къса пауза Масуди каза:

— Навярно няма да е лесно и по-скоро ще е трудно, отколкото опасно. Но не виждам причина защо да не се опита. Можете да отидете през нощта, макар че не мога да ви кажа точно колко души живеят там. Веднъж чух, че там живеел един стар молла с няколко прислужници, но никога не съм го виждал. Не съм виждал и прислугата, с изключение на един възрастен мъж, жена му и едно момче, вероятно техен внук. Понякога има и други, но тези тримата са винаги там.

— Това звучи сравнително безопасно — каза Рандал. — Можете ли да ми направите схема на района, за да отида утре през нощта?

Масуди кимна.

— Мога да ви изготвя карта на квартала и също така план на къщата — мисля, че все още си спомням разположението. Понякога е полезно да си архитект. Нека се срещнем утре сутринта пред градския театър в десет часа и ще ви дам и двете.

На площад „Бахарестан“ се разделиха. Масуди се качи на такси, за да се върне до Юзефабад. Рандал тръгна към мястото, където беше паркирал фолксвагена. Искаше колкото може по-скоро да прочете документите, които му бе дал Масуди, и да изпрати копия в Ерусалим чрез Растгу.

На другия ден сутринта Рандал се срещна с Масуди, както се бяха уговорили, и прекараха заедно около петнадесет минути в обсъждане на плановете, които иранецът беше изготвил през нощта. Те бяха ясни и подробни и американецът бе в състояние да набележи сравнително лек маршрут. Къщата се намираше в сърцето на обширен пазарен район, в центъра на лабиринт от улички и сокаци. Щеше да му се наложи да се запознае по-отблизо с пътя, преди да го използва през нощта.

Облечен като работник, той прекара по-голямата част от следобеда, разхождайки се бавно по сенчестите алеи на тържището, оглеждайки най-подробно пътя, по който щеше да мине тази нощ. Щеше да бъде сам — би било глупаво да изложи на риск и себе си, и Растгу на такъв критичен етап от акцията. Върна се в Дарбанд и прекара вечерта в почивка, подготвяйки се за авантюрата, която се канеше да предприеме с надеждата, че така ще успее да се приближи до сърцето на цялата тази мистерия.

В полунощ беше пред входа на шахската джамия срещу пазара. Под якето си носеше фина въжена стълба, с която го беше снабдил Растгу, а в джоба — малък пистолет.

Движейки се бавно, той се отклони от добре осветената главна улица „Базаар е Бозорг“ между редици от магазинчета със спуснати кепенци, зави наляво по „Хисам и Лешкар“ и навлезе в уличките на квартала. Тесни и тъмни, старите калдъръмени улици бяха пусти като алеи в град на мъртвите. Нищо не се движеше по тях, не се долавяха и гласове иззад мрачните стени от двете страни, даже и куче не лаеше в мрака. Той се усети, че инстинктивно стъпва на пръсти, притискайки се към кирпичените дувари, затаявайки дъх. Странни сенки го следваха в тъмнината. На два пъти сбърка пътя, но накрая намери верния завой, разпозна селскостопанския пазар, който беше набелязал още през деня, и намери вратата на къщата, която търсеше.

Високата стена с плътна вградена тежка дървена врата се издигаше от земята до тавана на втория етаж. Подобно на повечето къщи, строени в традиционния ислямски стил, и тази беше проектирана така, че да изолира външния свят. Фасадата й беше обърната навътре, към малък двор в сърцето на застроената площ. Щом обаче се влезеше във вътрешния двор, проникването в къщата беше сравнително лесно. След като се убеди, че уличката е пуста, Рандал хвърли единия край на стълбата върху ръба на стената. Той падна меко и куките се захванаха веднага. Почака още минута, за да се убеди, че никой в къщата не е чул шума, след това се изкачи по стената и се плъзна по нея до плоския покрив отзад. Бавно издърпа стълбата, сгъна я и я занесе до другия край на покрива, който гледаше към вътрешния двор. Никаква светлина не идваше от къщата към двора, всичко изглеждаше тихо. Рандал спусна стълбата и бавно слезе долу. Знаеше къде трябва да отиде. Върху плана си Масуди бе маркирал една стая над стълбището, която, както му било казано, се използвала за кабинет. Стълбището беше точно срещу Рандал, след един коридор в далечния край на къщата.

Вратата към коридора беше отворена. Рандал тихо премина по него и изкачи тясното стълбище. Горе имаше две стаи: вляво и вдясно. Той предпазливо пробва дръжката на вратата вдясно — тя се отвори и той се плъзна вътре. Затвори вратата, светна с едно малко фенерче и обходи с лъча му помещението. Както бе предполагал Масуди, това наистина бе кабинет с книги и папки, поставени на рафтове по стените, с бюро в единия край. Рандал отиде до бюрото и започна да преглежда документите, оставени отгоре. Не знаеше какво точно търси, но беше уверен, че все ще попадне на нещо интересно.