Даниел Истърман - Последният убиец

Обядва в кафетерията на Форт Трайон Парк. Докато се хранеше и след това на връщане до Саут Плаза имаше чувството, че я следят, но не забеляза никой да гледа към нея. Взе метрото обратно до града и се върна право в хотела, като от време на време се озърташе. Доколкото можеше да е сигурна, никой не я следеше. Дори да бе имало някой в парка, сигурно е бил някой маниак.

Прибра се и включи телевизора в опит да намери нещо, което да я разсее. Нямаше нищо, освен безсмислици, които всъщност бяха точно това, което търсеше. В пет часа имаше къс новинарски преглед. Гледаше без интерес. Коледната суета доминираше над всичко. Имаше филм за заложниците в Техеран, пеещи коледни песни и отварящи картички и подаръци, придружен от почтителен коментар на диктора. Шокът настъпи към края, по време на деветата новина от прегледа.

„Доктор Абд ал Латиф ал Шидиак — четеше дикторът с безцветния си глас, — директор на една образователна фондация към Колумбийския университет, бе намерен днес убит в луксозния си апартамент в блока «Дакота» на Седемдесет и втора улица. Полицията е намерила тялото му завързано за един стол, след като е била известена от наемателката на долния апартамент, която открила капки кръв да се просмукват през тавана й. Полицията потвърди, че кръвта на жертвата е изтекла още докато тя е била жива, но отказа да съобщи повече подробности за раните, които са й нанесени. Все още не е ясно как нападателят или нападателката на доктор ал Шидиак са проникнали в апартамента му. «Дакота» е защитено здание, чиито наематели плащат за двадесет и четири часова охрана срещу нападения и кражби. Управата направи изявление, че единственият начин убиецът да влезе в апартамента на доктор ал Шидиак е чрез негова собствена покана. Предварителният преглед е установил, че убийството е извършено късно през тази нощ. Ще можем да съобщим повече за…“

Фереще изключи телевизора с трепереща ръка. Беше показана и снимка. Отговаряше на описанието на ал Шидиак, което й беше дал Рандал. Не можеше да има грешка. Беше им отнело три дни, но в крайна сметка се бяха добрали и до него.

Отиде до прозореца и внимателно отмести завесата. Светлината бе слаба, но въпреки това тя забеляза една фигура в черно от другата страна на улицата. Не можеше да е сигурна, но й се стори, че човекът гледа към нейния прозорец. Ръката й изпусна завесата и тя отстъпи назад; сърцето й биеше лудо.

След по-малко от минута взе решение. Вдигна слушалката и даде на оператора един номер в Техеран. Докато се мъчеше да се овладее, слушаше как той се опитва да установи връзка. Обикновено това отнемаше около час и повече. Сега обаче стана само за десет минути. Най-накрая телефонът на другия край започна да звъни. Това продължи около една минута. След това операторът се обади отново.

— Съжалявам, но номерът не отговаря. Желаете ли да опитам отново по-късно? Мога да приема заявка.

— Не. Моля ви, много е спешно, трябва да се свържа. Опитайте с този номер вместо предишния. — Тя му продиктува втория номер, който й бе дал Рандал. „Моля те, Господи — мислеше тя, — нека да се свържа.“

Операторът въздъхна, след това набра международния и кода на страната, последван от кода на Техеран, и най-накрая тихият звук на иранските телефонни линии се появи в слушалката. Измина половин минута, след това се обади мъжки глас, предпазлив и напрегнат.

— Да, кой е?

— Искам да говоря със Сайръс, моля.

— Аз съм Сайръс. Кой се обажда?

— Казвам се Фереще Ахмади. Питър Рандал ми даде този номер. Каза ми, че мога да се свържа с вас. Там ли е той?

— Да, тук е. Каза, че може да позвъните. Нещо не е в ред ли? Къде сте? Още ли сте в Ню Йорк?

— Да, в Ню Йорк съм. Да, случи се нещо. Моля ви, трябва да говоря с Питър.

Последва приглушен разговор, после се обади Рандал.

— Здравей, Фереще. Какво е станало?

— Ал Шидиак е мъртъв! Те го убиха, Питър. Убиха го миналата нощ.

— Не ми казвай сега. По-късно. Ти в безопасност ли си?

— Да, но…

— Забелязала ли си нещо или някого?

— Да, мисля, че ме следят. Мъжът в черно, този без ръката. Мисля, че е отвън пред хотела в момента и чака. Ал Шидиак трябва да е разбрал къде сме отседнали, Питър. Трябва да им е казал. Помогни ми, Питър. Какво да направя?

— Без паника! Слушай внимателно. Приготви си багажа и напусни веднага. Не се бави и пет минути. Обясни на рецепцията, че един мъж ти досажда и се намира отвън, те ще ти уредят такси да те вземе от задния изход. Иди на летището и вземи първия полет до Лондон. Можеш да направиш връзка за Техеран утре следобед. Сайръс ще те вземе от летището. Не се тревожи, всичко ще е наред. Ще се видим в Техеран. Веднага затвори телефона, в случай че някой се опита да проследи тази линия. Довиждане, Фереще. Пази се.