Даниел Истърман - Последният убиец

— Окей, ще те взема след десет минути. Но добре ме чуй, копеле такова — този път ще си сам, създадеш ли ми някакви неприятности. Имам си свои собствени проблеми.

До следващото утро Рандал успя да убеди израелеца в сериозността на положението. Растгу беше готов да окаже всякаква помощ, която му беше по силите. Ако американците бяха достатъчно глупави, че да искат да се замесват в правене на сделки с терористи, то неговите хора гледаха на нещата иначе. Не ги ли обуздаеха, иршадитските измаилити можеха да предизвикат размирици в Средния изток, да дестабилизират и без това несигурната политическа обстановка още повече. След подписването на споразумението в Кемп Дейвид през миналата година израелците се стараеха да блокират всичко, което би могло да предизвика арабския свят, а Растгу разбираше, че това е само една малка част от мащабния замисъл на иршадитите.

Следващите три дни Рандал прекара в къщата в Дарбанд и изготви по памет един подробен доклад за това, което знаеше за иршадитите и инициативите им. Той бе кодиран и изпратен от Растгу в Ерусалим.

На втория ден от главната квартира на МОСАД пристигна официално одобрение за провеждане на операцията. Израелците бяха вече консултирани от Вашингтон по време на първоначалното разследване на опита за убийство на президента и вече имаха съставено собствено досие. Очерталите се връзки между иршадитите и различните неофашистки групи в Германия и навсякъде другаде предизвикваха сериозна загриженост у тях и ги подтикваха към действие.

На третия ден Растгу се появи в Дарбанд с малко смутен вид и леко развълнуван.

— Питър — започна той, — успяхме да съберем малко повече информация за международните им връзки. Нашите хора в Западна Германия са успели да сложат ръка на материали, намерени след един рейд в главната квартира на Дойче Акционгрупе. Тези документи сочат, че някои от членовете на тази фашистка група са пътували до Иран между 1975 и 1978 година и всички са си прекарвали времето в една секретна база, където провеждали тренировки с огнестрелно оръжие, взривни материали, ръкопашен бой, саботажи и един Бог знае още какво. Четирима от тях били бивши офицери от Бундесвера, които са били наемници в Ангола, Нигерия и други части на Африка. Има и нещо, може би много важно, но детайлите не са много ясни — мъжът, който ръководи тази база, е отбелязан в папките им като Ф.Р. и от някои от документите можем да заключим, че е член на Акционгрупе, но не сме уверени.

— Германец? — попита Рандал. — Сигурни ли сте?

— Така мислим. Нашите хора още изучават материалите. Ще ти съобщя веднага, щом научим нещо ново.

Рандал кимна, след това отиде до бюрото и вдигна една от папките, които бе взел от апартамента на ал Шидиак в Ню Йорк и бе пренесъл в Иран в скрито отделение на багажа си. Извади един лист хартия.

— Сайръс — започна той, — докато ти беше навън, прегледах по-внимателно документите, които взех от ал Шидиак в Ню Йорк. Намерих това в една от папките, скрито в обложката. То е писмо на английски, писано от някой в Техеран, адресирано лично до ал Шидиак. Името му е Ибрахим Масуди и е измаилит, прекарал част от миналата година в Колумбия — той споменава всичко това в писмото си. Изглежда, че докато е бил там, се е сприятелил с ал Шидиак и други от фондацията и им е разкрил, че преди е бил замесен с иршадитите тук в Техеран. Но звучи така, сякаш съжалява за това и е напуснал. Писмото е било изпратено с пакет от документи, които той е обещал да изпрати на фондацията. Може и да е рисковано, но мисля да намеря този Масуди. Той е звеното, което търсим. Адресът му е на писмото. Възнамерявам утре да изляза в града и да си поговоря с него.

— Прекалено опасно е. По-добре да отида аз.

— Не, много по-важно е твоят имидж да е ненакърнен. Ти не би могъл да говориш с него, без да рискуваш. Ако нещо се случи, той може да те опише и да насочи властите към теб. Не можеш да поемеш този риск, поне не сега. Ако нещо се случи с мен, не е толкова страшно, вие ще продължите. Не, по-добре е аз да отида.

Растгу неохотно се съгласи. Въпреки че се тревожеше за приятеля си, не можеше да си позволи това да застраши шансовете им за успех. Той не действаше по собствена инициатива, а се подчиняваше на заповедите от Ерусалим. Рандал не беше незаменим и нямаше нещо, което Растгу или някой друг би могъл да направи по този въпрос.

Денят бе доста тежък за Хауърд Стрейкър. Беше прекарал утрото, посещавайки вдовицата на Горман — един жест, за който сега съжаляваше. Точно Коледа не беше много подходящ ден за посещения от този род. Мисис Горман не повярва на нито една негова дума и не кимна разбиращо, докато той говореше за „нашите момчета от Службата“. Понякога се чудеше дали си струва потта и кръвта да се защитават хора, които, изглежда, не желаеха да бъдат защитавани. Неблагодарнички като тази мисис Горман.