Даниел Истърман - Последният убиец

Хотелът изглеждаше тъмен и пуст, но Каземлу заблъска по входната врата, докато не се появи един полузаспал портиер. Само след минути се появи и управителят, който поднесе почтително извиненията си. Той обясни, че понеже било зима и нямало туристи, а само няколко бизнесмени, хотелът бил фактически затворен. Една стая, разбира се, щяла да бъде приготвена веднага, ако господинът бил склонен да понесе леки неудобства до утре сутринта.

Рандал бе настанен в една стая на четвъртия етаж с изглед към главната улица. Асансьорът беше повреден и управителят ги поведе нагоре по стълбите, без да престава с извиненията си. Дребен, пълничък мъж, той бъбреше безспирно, ръкомахайки с нежните си бели ръце. Опитваше се да поддържа едновременно два разговора: и със стража, и с Рандал, тъй като не можеше да определи кой от тях е по-важен. Толкова беше трудно в днешни дни да се отсъди със сигурност за ранга или влиянието на един човек. Той въведе Рандал в стаята му, правейки несръчен опит да отклони вниманието му от слоевете прах, натрупали се през месеците на занемареност. Вътре беше кучешки студ, но управителят каза, че нищо не можело да се направи до сутринта. Рандал се усмихна и кимна. За него в крайна сметка нямаше значение, щом възнамеряваше по това време да бъде далеч оттук.

Когато управителят се накани да си тръгне, Каземлу го спря и му заговори тихо, но отчетливо на фарси.

На летището Рандал бе успял да го убеди в пълното си незнание на местния език и сега стражът си позволи да говори свободно пред него.

— Слушай сега — каза той. — Аз ще прекарам остатъка от нощта в коридора пред тази стая, просто за да съм сигурен, че нашият гост няма да се опита да се измъкне или да се свърже с някого. Не бива да му се позволява да говори по телефона извън хотела или да остави съобщение, което да бъде предадено някому. Ако се опита да ти даде някаква бележка, донасяш ми я веднага. Ясно ли е?

Управителят трескаво закима, жаден да угоди, устните му неколкократно повториха „чашъм“.

— Щом слезеш долу, искам да излезеш пред хотела. Там трябва да има още двама стражи от местните казарми. Върни се и ми кажи, ако ги няма. В противен случай им предай, че съм тук и стоя на този етаж, за да пазя нашия посетител, и че те трябва да останат там на пост до второ нареждане. Никой не бива да влиза или да напуска хотела без моето разрешение. Ясен ли съм?

— Чашъм, ака, чашъм — повтаряше дребният мъж, докато се измъкваше през вратата.

Рязко променяйки маниера си, Каземлу отново се обърна към Рандал с усмивка на лице. Държеше се като цивилен, който неохотно се е озовал във военна униформа. Рандал не се беше излъгал. Каземлу бе служил в армията известно време, може би на задължителна военна служба. Знаеше как да командва. И също така щеше да знае как да го пази надеждно.

— Помолих го да вземе мерки никой да не ви безпокои тази нощ — обясни Каземлу. — Вие сигурно сте уморен и не бих искал да ви задържам повече. Само ще взема един стол и ще почакам отвън, докато стане време да вървим в министерството. Не се тревожете за нищо. Ще се погрижа да си починете малко. Лека нощ, мистър Бърн. И добре дошли в Иран.

Стражът се поклони и излезе, изнасяйки единия от двата стола в стаята. Вратата се затвори и Рандал остана сам. Докато Каземлу говореше с управителя, вече беше измислил как да се измъкне от хотела. Скоро щеше да се зазори, а той трябваше да излезе преди разсъмване. Без да губи време, наслага най-важните си неща в един голям сак, после взе лист хартия и написа следното съобщение на фарси:

„Ирландският колаборационист е в наши ръце. Ще бъде освободен невредим срещу отстъпки от сегашното правителство на Иран. Несъобразяването с нашите искания ще доведе до непрестанни увреждания на нашия гост, а ако правителството упорства, и до неговата смърт. Ако той умре, неговите хора ще считат иранските власти отговорни за смъртта му и ще окуражават активно своите съюзници революционери из целия свят да скъсат връзките си с този режим. Ще ви известим писмено за нашите легитимни искания утре по обяд.

После закрепи листа на видно място в рамката на огледалото над тоалетната масичка и тихо започна да разхвърля спалното бельо и бедната мебелировка в стаята, създавайки обстановка, сякаш в стаята е имало кратка, но ожесточена борба. Щом свърши, извади бръснача от джоба на тоалетната си чантичка, прекара го бързо над месестата част на палеца си и внимателно накапа кръв върху възглавницата и чаршафите, после сложи лепенка върху раната. Прибра бръснача в чантичката и дръпна ципа.