Даниел Истърман - Последният убиец

Рандал слушаше в захлас. Осъзнаваше, че за пръв път чува истината за групата, която бе преследвал толкова дълго. Беше приключил с хипотезите. Край и на догадките — вече знаеше името, историята, целите и личността на лидера им. Нямаше повече да преследва фантом, а нещо материално, което щеше да проследи до леговището му и ако можеше, да унищожи.

— Това е всичко, което зная, мистър Грант — обобщи ал Шидиак. — Разбира се, има повече подробности. Ще ги намерите в тези папки. Но основните факти са тези и аз току-що ви ги дадох. Нищо не ми е известно за местопребиваването им, освен това, че главната им квартира е още в Иран, нито пък мога да ви кажа нещо за организацията им, лидерите или дейността им в момента. Казах ви всичко, което зная. Трябва да ми повярвате.

— Вярвам ви — каза Рандал, — но не разбирам защо се бояхте да ми кажете всичко това?

Ал Шидиак отново пребледня. Отмести поглед от Рандал и не отговори. Американецът го погледна. Страховете на мъжа не го вълнуваха. Но трябваше да знае причината.

— Вие сте се срещнали с тях — заяви Рандал. Това беше твърдение, а не въпрос. — Тук, в Ню Йорк. Съвсем скоро.

Ал Шидиак не каза нищо, но Рандал чувстваше, че е прав.

— Защо дойдоха при вас? — попита той. — Какво искаха? Защо се разкриха толкова леко пред вас?

Ал Шидиак затрепери, после заговори с безизразен уморен глас.

— Беше един мъж. Дойде във фондацията в началото на този месец и поиска да ме види. Каза, че е дошъл от Иран по поръчение на имам Хасан и че е изпратен да се погрижи за интересите на иршадитите в тази страна. Каза, че американското правителство се е заинтересовало от делата на тяхната секта и че те не желаят да му бъде давана никаква информация. Допускаше, че някой може да дойде във фондацията и да започне да задава въпроси. Ако това се случело, аз не трябвало да казвам нищо, а да отричам, че зная нещо за тази група. В противен случай… — Той млъкна.

— В противен случай? — подкани го Рандал, макар че се досещаше за отговора.

— В противен случай ще ме убият. И семейството ми в Сирия. Те знаят кой съм и къде да ме намерят. Имат хора навсякъде. Няма къде да се бяга.

— Иранец ли беше този мъж?

Ал Шидиак кимна.

— Да. На около четиридесет, може би и по-възрастен. Молла. Беше облечен в черно, безрък. С дървена протеза на дясната ръка. Беше почти преди месец, но аз все още виждам лицето му, щом затворя очи. Никога няма да забравя това лице.

— Знам — каза Рандал с едва доловим глас. — И аз съм го виждал.

Настъпи тишина, нарушавана само от нежното тиктакане на часовника върху бюрото на ал Шидиак. Рандал се изправи. Беше време да си ходи. Взе папките и протегна ръка на ал Шидиак. Враждебността между тях, предизвикана от страха, бе изчезнала. Студена официалност бе заела мястото й. Стиснаха бегло ръце и Рандал излезе. Вратата на апартамента се затвори и той чу как ключалката изщрака.

Рандал слезе по стълбите във фоайето. На смяна беше още същият пазач. Рандал погледна часовника си и видя, че е почти три. Имаше още доста неща за вършене до довечера. Помоли пазача да извика такси по телефона. Само след минути едно АВС такси се появи отвън.

Щом таксито тръгна, телефонът върху бюрото иззвъня. Пазачът вдигна слушалката.

— Джонсън — обади се гласът от другия край, — тук е доктор ал Шидиак. Току-що видях една кола да потегля. Моят посетител ли беше това?

— Да, сър. Извиках таксито преди минути.

— Благодаря, Джонсън. Можеш ли да ми кажеш от коя компания?

— АВС, сър. Има нещо нередно ли?

— Не, всичко е наред. Случайно да имаш номера им?

— Да, сър — 4-9-2-4 4–4.

— Благодаря, Джонсън.

Ал Шидиак затвори, поколеба се, но само за момент, и отново вдигна слушалката. Набра и един глас се обади почти веднага.

— АВС такси, добър вечер.

— Казвам се ал Шидиак и живея в блока „Дакота“ на Седемдесет и седма улица. Един мой познат си тръгна оттук преди няколко минути с една от вашите коли и току-що се сетих, че не го попитах къде е отседнал. Не можете ли да ми кажете накъде е тръгнал? Не е ли съобщил вашият шофьор дадения адрес?

— Вижте, ние не правим такива справки.

— Прекрасно ви разбирам. Вие сте съвсем коректни. Но това е ужасно важно. Имаме уговорена много важна среща. Замесени са много пари. Не можете ли просто като изключение да нарушите правилата? Имате името и адреса ми. Можете да проверите при пазача долу, ако искате.

— Няма нужда, сър. Записах си името ви. Вашият приятел поиска да бъде закаран до хотел „Челси“ на Западна Двадесет и трета улица.