Даниел Истърман - Последният убиец

Рандал се изправи, ръкува се с ал Шидиак и тръгна към вратата. Обърна се, преди да прекрачи прага. Директорът стоеше прав, с очи вперени в него. Рандал забеляза, че едната му ръка нервно си играе с ревера на безупречното му сако, разтривайки едно малко петънце там, където бе изпуснал няколко капки кафе. Кафето беше горещо и горчиво и Рандал още усещаше вкуса му в устата си.

Ню Йорк Сити

Събота, 22 декември 1979 година

Рандал чакаше зад дърветата край парка Ривърсайд от другата страна на улицата срещу сградата, подслонила фондацията. Леденият студ го сковаваше, пронизваше го, принуждаваше го от време на време да се раздвижва, за да си възстанови кръвообращението. Чака дълго. Ал Шидиак най-после излезе — точно след един часа, и се насочи на изток към Бродуей. Рандал се досети, че се кани да се качи на метрото. Изчака около половин минута и го последва.

Докторът крачеше нервно и от време на време се оглеждаше, сякаш се опасяваше от проследяване. Рандал го следваше доста отдалече, без да го изпуска от поглед. На Бродуей ал Шидиак зави и се насочи директно към най-близката станция на метрото. Качи се на влака за долен Манхатън. Рандал скочи в следващия вагон и седна до прозореца, откъдето можеше да наблюдава доктора до вратата отпред.

На площад „Колумб“ ал Шидиак слезе. Рандал изчака малко и го последва, загрижен да не го изгуби сред гъстата съботна тълпа. Докторът смени линията и се качи на влака, пътуващ на север от Осмо Авеню покрай западната страна на Сентрал Парк, и слезе на следващата станция. Рандал беше по петите му. От време на време докторът се оглеждаше през рамо, но явно нямаше опит и не знаеше нито един от триковете, които могат да принудят преследвача да се разкрие. Рандал го следваше незабелязано.

На ъгъла на 72-ра улица ал Шидиак се огледа и след това тръгна право към „Дакота“ — масивна сграда с апартаменти, проектирана да изглежда като френски замък. С изглед към парка, тя беше първият блок от луксозни апартаменти, построени в Ню Йорк. Сега, близо сто години по-късно, тя все още беше изключително скъпа. Рандал въздъхна. Беше почти невъзможно да се вмъкне незабелязано в зданието. Дали тук бе жилището на ал Шидиак, чудеше се той, или бе дошъл да посети някого? От начина, по който го поздрави портиерът, Рандал заключи, че е първото.

Изчака няколко минути. Ал Шидиак се нуждаеше от малко време, за да се успокои, да се почувства сигурен. Рандал се зачуди дали е женен. Една съпруга би била усложнение. Дано да живееше сам. Продължи да чака. В един момент реши, че вече е време. Извади истинската си служебна карта. Рискуваше, като я показваше на пазача, защото той би могъл да бъде подложен на кръстосан разпит. Но това щеше да му спести много скъпоценно време. Влезе във фоайето.

— Какво обичате? — Пазачът беше учтив, но бдителен. Рандал му показа картата си, затулил небрежно името си с пръст. Това бе официална карта — единственото, което беше от значение.

Преди още пазачът да успее да я види по-отблизо, Рандал вече я беше пуснал в джоба си.

— Бих желал да разменя няколко думи с един от вашите обитатели, доктор ал Шидиак. Нищо неприятно за него, но той разполага с информация, която може да ни е от полза.

— Да, сър. Само момент. Ще му се обадя. Какво име да му съобщя?

— Не го ли прочетохте? Грант. Агент Грант. — Ако го попитаха, пазачът щеше да твърди, че е видял името върху картата на Рандал.

Пазачът отиде до телефона, който стоеше върху бюрото, и набра един номер. Последва къс разговор, след това той се върна при Рандал.

— Доктор ал Шидиак би желал да съобщите какъв е проблемът, сър.

— Не мога да направя това пред трето лице. Трябва да му обясня лично.

Пауза, отново къс разговор.

— Много добре, сър. Каза, че ще ви приеме. Етаж пети, апартамент 511. Асансьорът е вляво, сър.

Ал Шидиак чакаше пред входната врата на апартамента си. Видя Рандал и се вцепени, но не влезе вътре.

— Така — каза той, когато Рандал приближи. — Това е вашата истинска самоличност, доктор Сондърс. Да приема ли, че истинското ви име е Грант?

— И Грант ще свърши работа — каза Рандал. — Нека да влезем, доктор ал Шидиак. Има неща, за които трябва да поговорим.

— Как ме намерихте? Имате ли разрешение да влезете в апартамента ми? Бих желал първо да го видя, моля. В противен случай ще трябва да повикам пазача. — Ал Шидиак блъфираше сполучливо, но не успяваше да прикрие страха си.

Рандал не отговори. Приближи се до арабина, хвана го за ръката и го избута през вратата, след това я затвори.