Даниел Истърман - Последният убиец

Ал Шидиак беше блед като човек, видял насън собствената си смърт. Искаше да повърне, но в устата си усещаше само горчивия вкус на страха. Седеше абсолютно тихо. Ръцете му бяха престанали да мърдат; очите му бяха застинали като на мъртвец. Във въображението си виждаше една кола да минава в Дамаск, с трима мъже на задната седалка, единият от тях с бяла качулка на главата, подобна на чувал. Спомен, който го преследваше отдавна.

— Не можете да направите това. Просто не е човешко. Не можете… — прошепна той. Но вече сам не си вярваше.

Рандал не каза нищо. Беше отрязал и последните котви на ал Шидиак и арабинът вече се беше обърнал за помощ към своя мъчител. Нямаше другаде къде. И какво друго му оставаше?

— Е, добре — започна той потиснато. — Ще ви кажа всичко, което ми е известно. Не е много, но може би ще останете доволен. Моля, елате с мен. Имам документи в кабинета си, които ще помогнат да ви обясня всичко.

Ал Шидиак се изправи и Рандал го последва до едно малко помещение, по чиито стени имаше рафтове с папки. Арабинът светна лампата, извади един ключ от джоба си и отвори шкаф, пълен с папки. Извади няколко и ги подаде на Рандал.

— Тук ще намерите много документи, някои от тях по-малко или повече подобни на талисмана, който ми показахте тази сутрин. Много от тези документи и писма са от един мъж, който нарича сам себе си имам Хасан ал Коим би-амр Аллах. Той е този Хасан, чийто подпис стои под писмото, което ми показахте. Копия от подобни писма са били изпратени до измаилитите в Индия, Източна Африка и на други места, но без особен ефект. Даже чух, че е изпратил писма и до мусталитите в Индия и Йемен, но не съм ги виждал. Повечето от тях са писани на арабски, но изглежда, че този Хасан е иранец, каквито най-вероятно са и неговите последователи. Още повече че и вие, струва ми се, сте стигнали до същото заключение. В тези писма той призовава измаилитския свят да го признае за истинския имам, посочен от ръката на Бога. Но както и досега обаче, той е само водач на една секта, за която много от нас не бяха чували до съвсем неотдавна. Първите писма започнаха да пристигат през 1975. През последната година той изпрати един многословен ферман, в който говори за своята секта и вярата й. Ще намерите копие от него в тази папка. Те наричат себе си иршадити. По всичко личи, че са се обособили като отделна група някъде в средата на миналия век. Ще трябва да ви отегча с малко история, но обещавам да бъда кратък. През 1817 година главата на измаилитите в Иран бил един мъж на име Халил Аллах. Бил убит през същата година при едно сбиване в град Язд. Неговият приемник, Ага Хан Махалати, станал губернатор на провинция Керман за известно време. Бил уволнен след смъртта на шаха, който го бил назначил, и два пъти организирал бунтове в опит да си върне поста. Претърпял окончателно поражение през 1842 година. Избягал в Индия с повечето от последователите си, предложил услугите си на британците и скоро се утвърдил като глава на измаилитите там. Той бил първият Ага Хан. Това, което се случило между малкото останали в Керман измаилити, изглежда любопитно. Един от тях казал, че Ага Хан бил загубил правото си да бъде имам, защото напуснал Иран, който винаги е бил истинският дом на сектата. Този мъж се наричал Абд ал Хюсеин Хан Кермани и твърдял, че той е истинският имам. Бил млад мъж, изключително интелигентен, представителен и много богат. Използвал парите и властта си, за да разпространява влиянието на сектата колкото може по-надалеч, предимно чрез инфилтриране в други групи. Към времето на неговата смърт, малко преди края на века, иршадитите били вече доста влиятелни, макар че съществуването им било известно на много малко хора.

След като бе започнал да говори, ал Шидиак разбра, че е по-лесно, отколкото бе предполагал. Вече нямаше нужда да крие нищо, така че продължи.

— Нещата вървят горе-долу по този начин до едно време, малко преди Втората световна война. Приемникът на Абд ал Хюсеин Хан умрял през 1933 година и бил наследен като имам от собствения си син, Хасан, който приел титлата ал Коим би-амр Аллах. Хасан бил нов човек, верен на традициите също като баща си и дядо си, но освен това бил привлечен от аспектите на двадесети век, особено от модерната наука. На места това може да се забележи в писмата му. Някои от тях показват симпатиите му към европейското фашистко движение от тридесетте години — той, изглежда, е бил впечатлен от методите им на организация и месианските им претенции. След войната някои иршадитски семейства инвестирали силно в тесния индустриален сектор, който бил развит в Иран, и станали неимоверно богати. Подобно на много други големи семейства през този период, те вложили всичките си капитали и продали обширните си имения извън града. Инвестирали буквално във всичко. След така наречената поземлена реформа на шаха джобовете им започнали да се пръскат от бума в бизнеса с недвижими имущества в северен Техеран и към средата на седемдесетте общото им състояние се оценяваше на милиарди долари, повечето от които по швейцарски банкови сметки. Голяма част отива у Хасан, който, казват, разполага с нея, както реши. Дали като резултат от това, или не, но през 1975 година Хасан решава да излезе на открито и да стане известен на измаилитите навсякъде. После, през 1977 година, отива още по-далеч. Обявява, че скритият имам, обещаният Махди, чието идване е очаквано от измаилитите от векове, щял да се появи съвсем скоро. Той не говори за себе си. Говори за някой, наречен Мохамед ибн Абд Аллах, който щял да бъде истинския Махди за целия ислямски свят. Щял да се яви при Кааба в Мека и да призове за започване на свещена война срещу немюсюлманския свят. В този момент, твърди Хасан, всички нации на исляма щели да се вдигнат като една и да покорят земята. Заявява, че знаел това, защото притежавал една книга с пророчества, известна като Китаб ал Ир-шад, т.е. „Книга за началото“. Ето откъде вземат името на сектата „иршади“ — от заглавието на тази книга. Хасан обаче съвсем не мисли да остави всичко в ръцете на Бога. През 1977 година той обявява, че няколко години по-рано бил инструктирал членовете на собствената си секта да заделят процент от печалбите си за една програма, която имала за цел производството на някакво секретно оръжие, с което Махди щял да покори света. Той не разкрива естеството на това оръжие или пък мястото, където ще бъде съхранявано, и аз изобщо не съм уверен, че то съществува. Мисля, че всичко това е само за да окуражи другите да се присъединят към него. Когато миналият месец мнимият Махди се появи в Мека, ние бяхме много неспокойни да не би това да има нещо общо с този Хасан и групата му. Ако той е замесен по някакъв начин и стане известно, че участниците в аферата са измаилити, това би било гибелно за всички нас. За хората няма разлика между нас — те не отличават една група от друга. За тях всички измаилити са еднакви. Ще ни обвинят в организиране на бунта в Мека. Ще ни преследват и ще ни избиват. Жени, мъже, деца.