Даниел Истърман - Последният убиец

— Доктор Сондърс? — попита той, протягайки ръка за поздрав.

Жестовете му бяха отработени и точни, маниери на будещ доверие, предразполагащ партньор. Рандал обаче не го хареса още от пръв поглед.

— Моля — продължи директорът, — седнете. Ще поръчам да ни донесат кафе. Настанете се удобно.

Рандал различи оксфордската интонация, образованието, което само богатите чужденци можеха да си купят в Англия. Колко ли усилено трябва да е работил този мъж, за да стане английски джентълмен? Нямаше да е леко да прецени, не и в малкото време, с което разполагаше. Тук имаше заложени капани и той трябваше да се движи внимателно, с минимум разкриване, опипвайки събеседника си, без в крайна сметка да знае дали може да му се довери, или не.

Беше поел огромен риск с посещението си тук. Ако Ростоворовски беше прав, то всеки член на сектата на измаилитите би могъл да принадлежи към организацията, чието съществуване полякът беше обосновал. Едва ли имаше начин да узнае предварително кои са и къде се намират. Рандал вече знаеше, че те имат очи и уши навсякъде. Можеше да се озове в капан, и то такъв, че даже нямаше да разбере кога е хлопнал зад гърба му. Но вече нямаше избор, а и време за по-обиколно разследване.

Директорът се върна почти веднага. Школуваната му усмивка беше като залепена върху лицето му.

— Ужасно съжалявам — каза той. — Забравих да ви се представя. Казвам се Абд ал Латиф ал Шидиак и съм директор на фондацията. Моля да ме извините, но се съмнявам, че бих могъл да съм ви от особена полза. Ако проблемът ви касае иранския измаилизъм, разбира се. Вие естествено сте разбрали, че аз съм арабин. Идвам от Сомалия, на изток от Хама в Сирия. Но повечето от сирийските измаилити са оттам — това е бил нашият център от средата на миналия век. Но на вас това вече ви е известно, нали така?

Рандал не можеше да прецени дали ал Шидиак е просто учтив, или го изпробва. Поклати глава.

— Боя се, че не. Знанията ми за арабския свят са твърде ограничени. Живял съм дълго време в Иран, но съм посещаван само за кратко някои от страните в Залива.

— А ла татакулуму л’Арабия?

— Не, страхувам се, че не. Мога да чета малко на арабски, но не говоря.

Защо ли го беше нападнал така? Нима го подлагаше на още едно изпитание? Или просто вече развиваше параноя и виждаше капани и там, където ги нямаше?

На вратата се почука и секретарката влезе с поднос кафе и сладкиши. Момичето пресече стаята и постави подноса върху ниската масичка срещу бюрото на директора. Рандал забеляза, че изглежда притеснена, но не можеше да прецени дали от него, или от шефа си. Тя се изправи, усмихна се нервно на Рандал и напусна стаята.

Ал Шидиак наля кафе от високия сребърен кафеник с елегантно издължена чучурка.

— Надявам се, че харесвате кафе, приготвено по оригинална арабска рецепта, доктор Сондърс — каза той. Ръцете му се движеха бързо и пестеливо, докато сервираше малките филджанчета. Усмивката нито за миг не напускаше лицето му. Студена усмивка. — Захарта и млякото само развалят доброто кафе. Аз обичам да пия моето така, както го пият бедуините — неподсладено. Ако е много силно за вас, ще помоля Фатима да донесе мляко.

Рандал поклати отрицателно глава и се усмихна, макар че мразеше неподсладено арабско кафе. Намираше го силно, горчиво и почти неприятно. Вдигна филджана и отпи. Имаше вкус на горчиво лекарство. Усмихна се отново и посегна за парченце халва от чинията в средата на подноса.

— С какво мога да ви бъда полезен, доктор Сондърс? — Това беше въпросът, който Рандал беше очаквал, но според него той дойде малко рано. Много зависеше от това, как щеше да отговори и как щеше да подходи към материята. Откъде да започне? Как да започне? Да се придвижва стъпка по стъпка, да разкрива по малко при необходимост, да опипва внимателно, докато намери отговор? Това бе първоначалният му замисъл. И после? Трябваше ли да засили натиска си срещу този човек, или да се оттегли, ако срещне съпротива? А ако надушеше опасност, щеше ли да има време или възможност да се измъкне?

— Като начало, доктор ал Шидиак, бих искал да узная нещо за общността на измаилитите тук в Ню Йорк. Например колко процента от тях са иранци и поддържат ли контакти с Иран?

— Те са много малко, доктор Сондърс, много малко. Дузина, може би две, от тези, които са ни известни, това е. Може да има и повече, такива, които не са активни във вярата и… други. — Ал Шидиак се усмихна и вдигна филджана до устните си.

— Други? — откликна Рандал. Въпросът му бе напрегнат, опипващ. Халвата се разтроши между пръстите му в чинията. Ал Шидиак наклони глава настрани, постави филджана си на масата и го напълни повторно.