Даниел Истърман - Последният убиец

— Искам да дойда с теб — каза тя. — Нищо не мога да направя тук сама.

— Не, Фереще, там е много по-опасно. Това, което имам да свърша в Иран, е свързано с рискове, сериозни рискове. Тази работа не те засяга толкова, колкото засяга мен. И освен това за мен е по-добре да си в Ню Йорк — тук има доста неща, които трябва да се свършат.

— Като например?

— Например да предадеш един доклад там, където трябва, ако възникне нужда. Ако нещо ми се случи в Иран, ти и Юлиуш ще сте единствените хора, които знаят какво е станало. Ако Стрейкър не осигури мълчанието на Юлиуш. Имам намерение да напиша доклада тази нощ. Ако утре научим нещо в твоя институт, ще го добавя. След това ще бъде в ръцете ти, докато се върна или докато научиш, че нещо се е объркало. Това в случай, че не се върна.

Изведнъж ръката й се протегна през масата и здраво стисна неговата.

— Не обичам да ме зарязват в тила като безпомощна женичка във второразреден филм. Мога да ти бъда полезна в Техеран. Там никой не ме познава и ще мога да ходя навсякъде, където за теб е опасно.

Той погали ръката й.

— Бих искал да е така, но за съжаление не е. Сама жена в Техеран днес не би могла да направи нищо, даже и увита във фередже. Не си била там от години, не знаеш изобщо как да се държиш. И ще допуснеш грешки. Фатални грешки.

Тя изтегли ръката си, примирена, без да е в състояние да оспорва думите му, с ясното съзнание за правотата му.

— А ако и в Ню Йорк стане опасно? — попита тихо тя.

Той се навъси, после поклати глава.

— Защо да става? Никой не знае, че си тук, и никой няма причина да те търси.

— Беше опасно преди — каза тя, като леко повиши глас.

— Може да стане пак същото. Може да има хора, които изобщо да не знаят, че съм го напускала.

— Може би ще е по-добре, ако напуснеш града и отидеш другаде, в Европа например. — Защо я изпращаше далеч, щом уж искаше тя да остане?

Тя изведнъж избухна. Гневът и разочарованието в гласа й го завариха съвсем неподготвен.

— А кога, по дяволите, очакваш да се върна към някакъв начин на нормален живот? Господи, бях преследвана от гангстери, майка ми бе убита в собствения ни дом, ЦРУ ми диша във врата и ти ми казваш просто да замина и да забравя за всичко това! Ню Йорк е моят дом! Имам дом тук и шеф, който от дни не е чувал нищо за мен. Посещавам вечерен курс лекции, имам приятели, с които прекарвам свободното си време. Ти си професионалист, плащат ти, за да си вършиш работата. Вероятно си много добър в това. Сега вече съм убедена. Можеш да бягаш до края на живота си, но всичко това е само част от работата ти, нали така? Аз обаче съм уплашена и сама. Тази работа ме засяга, и то повече, отколкото теб, защото докато не свърши всичко това, аз дори и носа си не мога да покажа на улицата, на която съм израснала, без да се оглеждам и да подскачам всеки път, когато някоя кола забави ход зад мен. Не мога да посещавам приятелите си, защото няма начин да им обясня и да ме разберат, и защото нямам право да рискувам живота им, като ги замесвам. Родителите ми са мъртви. И всеки един от моите роднини би могъл да бъде член на сектата. Е, а сега, мистър агент от разузнаването, какво ми предлагаш да направя?

Тя трепереше. Очите й бяха пълни със сълзи. Той я гледаше със съзнанието, че не може да даде отговор на въпросите й, че думите на утеха биха прозвучали като подигравка. Бе толкова погълнат от големите събития, от съдбите на президенти и размаха на международни заговори, че просто я бе забравил в този момент. И докато я гледаше, трескаво търсейки начин да разчупи мълчанието, което се беше издигнало като стена около тях, внезапно осъзна, че за него животът й е станал по-ценен от всички световни проблеми. Тя се бе превърнала във фокус на неговите тревоги, както преди, в самото начало, когато всичко, което имаше значение за него, беше Фуджико и нейната смърт. Смърт, забравена от всички, освен от него.

— Чуй ме — произнесе той най-накрая. — Остани в Ню Йорк в хотела за няколко дни, да кажем седмица. Щом разбера как стоят нещата в Техеран, ще ти се обадя и ако всичко е безопасно, ще можеш да отлетиш. Ще ти дам и един телефонен номер, чрез който ще можеш да се свържеш с мен, в случай че нещо тук се обърка. Това е най-доброто, което мога да предложа. Достатъчно ли е?

Тя кимна. Избухването бе преминало така, както бе дошло. Не се усмихна, но отново му протегна ръка и този път той безмълвно я задържа.

Същата вечер Рандал остави Фереще в хотела, за да се обади на приятеля на Ростоворовски. Едно посещение до депозитния сейф, за който беше се погрижил да е достъпен двадесет и четири часа в денонощието, му осигури достатъчно пари, за да плати за необходимите му документи. Мъжът живееше в района Уилямсбърг на Бруклин, един стар еврейски квартал, и беше известен само под името Яков. Рандал се чувстваше доста странно в тази част на Ню Йорк, с нейните плътно застроени улици, окичени с табели на иврит и идиш. Повечето магазини бяха затворени за идващата събота и улиците бяха почти празни.