Даниел Истърман - Последният убиец

Лицето на Стрейкър се промени; изразът му стана твърд. Той поклати глава.

— Всичко това е минало, Питър. Вече сме в настоящето и двамата с момичето се връщате с мен в Лангли. Отвън чакат двама мъже и един джип. Не усложнявай нещата, Питър. Не аз ръководя тази операция, нямам такива пълномощия. Изпратиха ме, защото те познавам и защото ги помолих. Човекът, който отговаря за операцията, пет пари не дава за теб, Питър. Те просто ще те убият, ако се опиташ да се измъкнеш и има опасност да кажеш на някого за операцията. Ако само се разчуе какво сме планирали, ще настане истински ад, и то не само в Иран, но и в целия Среден изток. Да не говорим за либералите тук. Така че моля те, Питър, просто ми помогни, върни се с мен в Лангли и ми довери момичето, и всичко ще е наред. Ще забравим всичко това. Ще го припишем на временно нервно разстройство, като го обясним с тежките ти наранявания в Иран. Затова иди горе, облечи се и кажи на момичето, че и то идва с нас. Боя се, че и ти трябва да дойдеш с нас, Юлиуш — добави той, обръщайки се към Ростоворовски.

И изведнъж млъкна и замръзна. Старецът бе насочил пистолет в гърдите му. Рандал забеляза, че ръцете на побелелия мъж вече не треперят.

— Питър — каза полякът, — върви горе за Фереще. Аз ще забавлявам Стрейкър, докато се отдалечите. С приятелчетата му ще трябва да се справиш сам.

Още докато говореше, Фереще се появи на горното стъпало с палто и с две чанти в ръце. Върху едната бяха нагънати дрехите на Рандал. Тя бързо слезе долу с поглед вперен в странната групичка до вратата. Рандал се обърна, грабна дрехите си и бързо се облече. После взе едната от чантите.

— Джипът е отзад, Питър — каза Ростоворовски, без да отделя и за миг погледа си от Стрейкър. — Ключовете са на таблото и резервоарът е пълен. Карай с гръб към къщата право напред около половин миля и след това завий надясно на четиридесет и пет градуса. След около четвърт миля ще видиш брега в далечината. Тази вечер има луна и видимостта е добра. Гледай за единично дърво, доста по-високо от останалите, вдясно на брега. Карай право към него. Каквото и да правиш, не се отклонявай много от този маршрут. Ледът на места е слаб. Довиждане, Питър, довиждане, Фереще. И… късмет.

Те тръгнаха към кухнята и на вратата се обърнаха едновременно.

— Благодаря ти, Юлиуш — каза Рандал. — Благодаря ти за всичко. Ако успея, ще се опитам да ти съобщя. Ако не…

Гласът на Стрейкър го прекъсна.

— Мис Ахмади — започна той, — надявам се, че разбирате какво правите. И че господата тук са ви обяснили в какво се замесвате. Ако се върнете с мен във Вашингтон, аз мога да ви гарантирам имунитет и пълна сигурност. Можете да разчитате на защита срещу тези, от които бягате, които и да са те. Но щом прекрачите този праг, не мога да ви гарантирам нищо. Разбирате ли ме?

— Разбирам отлично — отвърна тя и твърдостта в гласа й изненада дори Рандал. — Но защо не си спестите куп неприятности и не отидете да намерите някои мухльовци, които не разбират?

Студът навън беше пронизващ. Луната обливаше всичко с тревожна светлина. Намериха джипа и се качиха, хвърляйки багажа отзад. Рандал завъртя ключа като се молеше тихо да запали от първия път. Късметът му работеше. Колелата пребуксуваха върху замръзналата земя и след секунди той зави покрай къщата към реката. Мерна силуета на джипа на Стрейкър, когато профучаха покрай него, а после вече бяха върху реката, върху леда. Колелата под тях започнаха да барабанят по ледената покривка, пробуждайки ехо във водата. Колко дълбоко под тях, Рандал не се и осмеляваше да помисли.

Блеснаха светлини и двигателят на другия джип изрева. Секунди по-късно светлината на фаровете му се отрази в огледалата за обратно виждане. Преследваха ги. Рандал свъси вежди, стисна по-здраво волана и настъпи педала. Дори и веригите не му помагаха особено — трябваше доста да се бори, за да удържи колата под контрол. Воланът се дърпаше и се опитваше да му избяга, докато джипът се носеше по трасето, опитвайки се да се завърти смъртоносно върху леда. Движеха се доста по-бързо от благоразумното. Той хвърли поглед върху спидометъра — стрелката бързо пълзеше нагоре.

След секунда завъртя волана и зави надясно на четиридесет и пет градуса. Внезапно колелата превъртяха и колата, която все още се движеше с бавна скорост, рязко поднесе. Рандал отчаяно се мъчеше да овладее управлението; воланът подскачаше в ръцете му като диво животно, джипът бясно закриволичи по леда, всеки момент заплашвайки да се преобърне. Стори им се, че това сякаш няма край, но всъщност всичко продължи само половин минута. Спряха.