Даниел Истърман - Последният убиец

Рандал се замисли. Знаеше, че Фереще има право, че той се нуждае преди всичко от информация и че без нея е обречен на неуспех. Но сега, след като бе взел решение да се върне, искаше веднага да потегли за Техеран. Оставиха на Ростоворовски да вземе решение.

— Тя е права — каза старецът. — Без допълнителна информация все едно, че си мъртъв. Те са винаги на крачка пред теб, защитени от незнанието ти. Сега е твой ред. Научи всичко, което можеш: кой стои зад тях, в какво е тяхната сила и къде е слабото им място. Върни се в Ню Йорк, Питър. Започни издирването оттам.

Ростоворовски имаше право. Рандал вдигна глава и кимна. Той беше интелигентен агент, а не горила. Беше трениран да надхитрява своя противник, а не да го пребива.

— Юлиуш — каза той, — имам нужда от помощта ти. Трябва ми нов паспорт, с който да вляза в Иран без проблеми. А също така и съпровождащите документи, които вървят с него. Пари ще взема от Ню Йорк. Имам тайни депозити, от които мога да тегля. Никой не знае, че съществуват. Но ми трябва връзка за документите. Можеш ли да ми помогнеш?

Ростоворовски кимна.

— Това е лесно. Мога да го уредя още тази вечер. Имам човек в Ню Йорк, който може да свърши тази работа. Дере здраво кожи. Но е добър, най-добрият в бранша. Никой досега не е загазил заради неговото производство. Още тази нощ се захваща за работа и утре е готов. Остава само да получи снимката ти. Ще можеш да си ги вземеш, когато отидеш да го видиш.

— Има още нещо — прекъсна го Фереще. Полякът вдигна вежди. Досещаше се какво е то. — Ще му трябват два паспорта — каза тя. — Аз също заминавам.

Заблъскаха в два часа през нощта. Рандал се събуди веднага, стреснат от ударите, затихващи в празната къща. Блъскането се повтори отново, остро и настоятелно. Някой удряше по входната врата. Той чу как се отваря вратата на стаята на Ростоворовски и шума на влачещи се крака по дървения под отвън. Скочи от леглото, потръпвайки в непривичния студ, и си облече палтото, плъзгайки пистолета в джоба. Отвори вратата на спалнята. Старецът вече беше слязъл по стълбите и пресичаше всекидневната. Чукането продължи настойчиво: който и да беше, едва ли имаше намерение да се връща обратно, откъдето и да беше дошъл. Рандал рязко изви глава, дочул подозрителен шум — вратата на спалнята на Фереще се отвори и тя излезе при него на площадката.

Отдолу долиташе шум от гласове, отначало спокойни, след това тонът рязко се повиши. Рандал с ужас разпозна гласа на посетителя. Беше Хауърд Стрейкър. Настояваше да влезе с твърдението, че Рандал и момичето са при поляка. Ростоворовски възмутено отричаше да е виждал Рандал, но Стрейкър беше твърдо решен да влезе и да претърси лично къщата и въпреки протестите на стареца си проби път. Рандал се обърна към Фереще и й нареди да събере мигновено багажа им, после се насочи към стълбите и слезе долу.

— Здравей, Хауърд — поздрави той. — Доста те поизмъчих, а? Мислех си, че момчетата ти са по-добри. А сега, след като ме откри, можеш да си тръгваш, защото нямам никакво намерение да се прибирам с теб във Вашингтон.

Стрейкър пристъпи крачка към Рандал и спря, смутен от спокойствието му.

— Питър — започна той, — нищо не разбирам. Защо избяга? Защо беше онази глупава каскада след Устър Стрийт? Защо просто не доведе момичето в Лангли, както се бяхме договорили? Ние само искахме да й помогнем, да поговорим с нея.

— Дрън-дрън — възрази Рандал. — Тя ми каза за вонящото предложение на Горман, за вашия план да сключите нещо като сделка с онази шайка в Техеран. И откога така? След като се появи Наваи? Или още преди това, може би от началото на кризата със заложниците? Или даже от още по-рано, още от Иран, докато аз бях в болница? Или ти и Стюарт сте планирали всичко още от самото начало и просто сте забравили да ми кажете, така ли е? Е, сега вече можеш да ми кажеш, Хауърд, и после да си обираш крушите.

Стрейкър побледня. Не беше очаквал такава масирана атака.

— Съвсем не беше така, Питър — протестира той. — Ти не разбираш. Това е нещо съвсем отскоро. Не беше моя идея, повдига ми се от цялата тая работа, но…

— Просто изпълняваш заповеди, Хауърд, нали? Чувал съм това и преди.

— Истина е, Питър, кълна ти се. Заповедта е от много високо, на ниво външна политика. Искаме да измъкнем заложниците и после отново да стъпим в страната. Ставките са много високи, ти просто нямаш представа…

— Значи вие мислите, че можете да сключите сделка с онези, които за малко не успяха да убият президента! Направо ме сбърквате, момчета. Но вече можете да ме отпишете от екипа. Чакат ме много по-важни неща. Трябва да уредя някои сметки.