Даниел Истърман - Последният убиец

Лесно намери адреса. Беше малък магазин на Лий Авеню с фирма, отпечатана на иврит и идиш, неразгадаема за него, с прашни прозорци, потъмнели от годините, и ръждясал обков на касата на вратата. Почука и зачака. Яков беше твърде бавен в отварянето, но най-после една фигура се появи зад пердето, което закриваше прозорчето. Ключалката превъртя и вратата бавно се отвори. Както и предполагаше Рандал, Яков беше полски евреин, работил с Ростоворовски по време на войната. Прегърбен и побелял, той изглеждаше крехък и болнав, но очите, които оглеждаха Питър, бяха остри, а ръцете, които държеше притиснати към гърдите си, не трепереха.

— Да? — попита той. — Какво има? Не знаете ли, че Шабат започна тази вечер? Елате утре вечер или в неделя сутринта. Елате утре и ще ви приема.

Старият евреин се накани да затвори вратата, но Рандал настойчиво я подпря с ръка.

— Моля ви — каза той. — Трябва да ви видя. Идвам от Юлиуш Ростоворовски. Той ме изпраща при вас. Необходима ми е вашата помощ, и то още тази нощ.

Старецът повдигна вежди и се вгледа по-внимателно в Рандал.

— Идвате от Юлиуш? — попита той. — Защо не казахте веднага? Щом той счита, че е важно, значи трябва да е така. Има ли човешки живот в опасност?

— Да, и повече от един. Много.

— Е, тогава влезте. За много и даже само за един живот Шабат може да бъде нарушен.

Рандал пристъпи в магазина. Яков го преведе през една тясна врата в дъното, влязоха в някакво складово помещение и след това през втора врата в една стая, която служеше едновременно за кухня, трапезария, всекидневна и кабинет. Върху гола дървена маса имаше свещи, остатъци от две ритуални хлебчета и малък непретенциозен бокал. Яков беше вдовец, но продължаваше да спазва съботата, сякаш жена му бе още с него. Той посочи на Рандал един стол и седна срещу него.

— Трябват ви документи, нали?

Рандал кимна.

— Много?

— Не толкова. Един паспорт, два, по възможност още три други.

— За кога?

— Утре, в неделя най-късно. Можете ли да ги приготвите за това време?

— Зависи колко са трудни и колко са точни. Ще зависи ли нечий живот от качеството им?

Рандал кимна.

— Да. Моят.

— А от вашия живот?

— Други, може би страшно много. Даже не се осмелявам да помисля колко много. Вече имаше смърт. Прекалено много смърт.

Яков се намръщи и тъжно поклати глава.

— Това още продължава. Убийствата и разрухата. То е без край, нещо, което никога не умира. Познавате ли Юлиуш?

— Да, знаем се отдавна. Стари приятели сме.

— Добре ли е?

— Да — излъга Рандал.

— Радвам се. Тревожа се за него като за брат — Старецът направи пауза, в очите му пробягаха спомени. Настъпи мълчание. След малко Яков го наруши:

— Късно е. Да започваме.

Докато Рандал разговаряше със стария евреин, в главната квартира на ЦРУ в Лангли течеше съвещание на високо равнище. Присъстваха шестимата висши политически мъже на Управлението. Тъкмо те преди няколко дни бяха дали зелена улица на плана за директен контакт с групата зад Наваи и пак те бяха определили Хауърд Стрейкър като отговорен за изпълнението на операцията. Сега той се опитваше да обясни какво се бе объркало. Говореше тихо, но с твърд глас.

— Успяхме да намерим Рандал. Местната полиция все още изпраща рутинни съобщения за всеки, който посети Ростоворовски, и ние ги слагаме в архива за евентуална бъдеща проверка. Направих проверка на всички, с които Рандал би могъл да влезе в контакт, и попаднах на съобщение, че полякът е имал посетители предишния ден: един мъж и една жена. Намерихме и двамата — Рандал и момичето, и мисля, че бих могъл да ги убедя да се върнат, но Ростоворовски се намеси…

— Имате ли някакво предположение какво го е накарало да постъпи така, мистър Стрейкър? — попита единият от шестимата, негър с посивяла коса и сериозно, набраздено от бръчки лице, познато на всички студенти по външна политика в Харвард.

Стрейкър поклати глава.

— Вероятно мога да разбера намесата му, но не и начина, по който го направи. Щеше да ме застреля, сигурен съм в това.

— Не мислите ли, че е бил засегнат от нашето предложение за сътрудничество с тази нелегална организация и че това е нещо, което не одобрява? — Този път въпроса зададе един млад мъж, адвокат, който бе предпочел вземането на решения иззад завесата пред заседанията на Върховния съд и който винаги бе знаел, че един ден този съд ще бъде негов. Моралните принципи бяха негов основен проблем.

Стрейкър отново поклати глава.