Даниел Истърман - Последният убиец

Рашер се изсмя.

— Изглежда, знаете доста за мен. Разбира се, имате основание да сте изненадан. Присъствието ми тук е резултат от необичайна поредица от събития. Нека да обясня.

Германецът говори двадесет минути, почти без паузи. Явно имаше нужда да обяснява за себе си на някого, който не е иранец или мюсюлманин, и изглежда, не всеки ден имаше такава възможност.

— Чудя се как да ви обясня всичко по най-добрия начин — каза той. — Може би трябва да започна още отпреди войната. Вие без съмнение сте чували името Жозеф Артюр Конт дьо Гобино. Аха! Виждам проблясък в очите ви. Той е бил, разбира се, един от най-големите френски дипломати на миналото столетие, а така също и забележителен писател. Изключителен човек, най-известен в някой кръгове с приноса си в теорията за расовото неравенство и превъзходството на арийската раса. Стана един от най-големите вдъхновители на нацистката философия. Вагнер е бил сред най-преданите негови почитатели и се е срещнал с него през 1876 година. Около смяната на столетията в Германия вече имало безбройни дружества на Гобино. Книгите му са преведени на немски и станали много популярни — особено „Essai sur L’Inegalite de Races Humaines“, която всички ние считаме за неговия шедьовър. Никой не знае дали фюрерът въобще някога е чел Гобино, но много е възможно да е виждал някои от работите му, докато е бил във Виена — там сигурно е имало копия в библиотеката на Вагнер в Байройт. Аз самият бях член на дружеството на Гобино в Берлин, основано в края на 1920 година по време на моето следване в университета там. След няколко години се присъединих към нацистката партия. Нашето дружество от почитатели на Гобино се състоеше предимно от студенти и професори от различни факултети. Много от нас бяха членове на политически звена от десницата, такива като немската национална партия на Хугенберг или Стоманения шлем, а някои вече бяха нацисти. Ние изучавахме повечето от работите на учения, но се концентрирахме основно върху „Есето“ — то беше крайъгълният камък на философията му. Живо си спомням какъв ефект имаха теориите му върху мен на тази възраст: „Расовият въпрос доминира всички останали проблеми на историята… неравнопоставеността на расите задоволително обяснява цялостното развитие на съдбите на народите“. Беше удивително четиво, особено разделите, в които се говореше за върховенството на арийската раса и благородството на немския народ като най-добър представител на расата. И това от един французин! Но аз и някои мои близки приятели бяхме заинтригувани от друг аспект на расовата теория на Гобино. Той твърдо е вярвал, че би намерил най-чистия ариец от всички в района, откъдето те произхождат — Централна Азия и в частност, Иран. Името „Иран“ всъщност означава „страна на арийци“ и обикновените перси са измежду тези, който са най-близо до ранния расов тип. През 1855 година Гобино заминава за Иран като първи секретар и след това шарже д’афер на френската легация. За няколко години е бил преместен другаде, но се завръща през 1862 в качеството си на френски пълномощен министър в Техеран до следващата година. Тогава се върнал обратно във Франция — в известен смисъл разочарован, защото намерил иранците също така измешани, както и повечето от останалите раси в района, особено семитските араби. Но видял и прочел много неща, които го заинтригували и развълнували. Две години след завръщането си в Париж той издал една книга, озаглавена „Religions et philosophies dans L’Asie centrale“. Когато аз и приятелите ми намерихме и прочетохме копие на един немски превод от тази книга, се изпълнихме с нов ентусиазъм. По-голямата част от книгата е посветена на историята на една религиозна секта, появила се в Иран не много преди пристигането на Гобино в страната. През 1844 година бабитите, предвождани от един млад ясновидец от Шираз, започнали да проповядват нов вид модифициран фундаменталистки шиизъм и през 1848 година младият мъж провъзгласил, че той е Махди — своето рода спасител, когото хората очаквали. Последователите му много бързо се умножили и някои от тях се хванали за оръжието. Не след дълго бунтовете били смазани от държавата и когато Гобино пристигнал в Иран, те вече били ликвидирани. Е, въпреки че се провалили, за нас цялата история на бабитите беше като вдъхновение. Този Махди действително е бил свръхчовекът на Ницше, дошъл да пречисти света и да оповести една нова ера. Ницше говори за „особено силен мъж, надарен с изключителен интелект и воля“. Този мъж и елитът около него щели да бъдат „господари на земята“. По-късно ние всички гледахме на твърденията от този род като на предсказания за фюрера. Но ислямската идея за Махди също беше много вдъхновяваща по един особен начин и бяхме заинтригувани от това, че Гобино е посветил толкова много място в книгата си на един персийски супергерой.