Даниел Истърман - Последният убиец

Двама мъже заеха позиция до вратата в дъното на командната зала. Вече долавяха стъпките на слизащите по стълбището и сурови гласове, даващи команди на висок глас.

Рандал, Ахарони и останалите четирима командоси изтичаха до вратата вляво. Ахарони премина пръв с автомат, готов за стрелба. Коридорът отвън беше пуст. Той махна на другите да го последват и викна:

— Накъде?

— През вратата точно отсреща — отговори Рандал. — Ако има асансьори от другата страна на базата, свързващи се с тези от север, трябва да са там. Да вървим.

Вратата водеше до обширно помещение, очевидно използвано като цех за монтаж и складиране на ракети. Шестимата мъже изтичаха навътре; стъпките им кънтяха по металния под на просторното, оградено със стоманена мрежа празно пространство. Зад тях затрака автомат, последваха изстрели и на други оръжия.

На отсрещната стена наистина имаше асансьор. Рандал пръв стигна до него и натисна бутона. Вратите се отвориха. Малката кабинка можеше да събере само трима души.

— Бързо — извика Ахарони, посочвайки трима от своите хора, — ти, ти и ти — вървете надясно. Там трябва да има друг асансьор. Останалите вътре.

Скочиха в асансьора и вратите се плъзнаха обратно. Рандал натисна бутона „нагоре“, след това вдигна автомата си. Никой не знаеше какво ги очаква, когато вратата се отвори. Секундите се влачеха, асансьорът бавно пълзеше нагоре. Стори им се цяла вечност.

Вратите започнаха да се плъзгат и в растящия отвор Рандал видя пазач с насочен автомат. Стреля и мъжът се сгърчи на пода. Рандал изскочи навън, готов да открие огън, но коридорът се оказа пуст. Долавяше стъпките на тичащи хора, но те се отдалечаваха от тях към командната зала в северната част на базата. Ахарони и останалите се присъединиха към него и зачакаха. След тридесет секунди чуха шума от отварянето на вратата на другия асансьор и тримата командоси излязоха в коридора на около двадесет метра вдясно от тях. Махнаха им и заедно се насочиха към един отвор в стената между двете групи.

Стигнаха до отвора и Рандал вдигна очи към стената. Там имаше стрелка, указваща посоката. Доколкото си спомняше от схемата, асансьорът, с който той и Ахарони се бяха изкачили, минаваше по южната стена на джамията. Отклонението, в което се канеха да навлязат, обхождаше западната й страна покрай вратата, през която бе проникнал Йерушалми. Покоите на имама бяха срещу тази стена. Вратата към тях беше от юг, в дъното на едно отклонение вляво на около тридесет метра навътре в коридора. Навярно бе силно охранявана, но трябваше да минат.

Един командос остана да прикрива тила им, останалите навлязоха в коридора в колона по един.

В светлия отвор, водещ към квартирата на имама, се издигаше сивата метална тръба на една от ракетните шахти, навлизаща на метър–два в коридора. На няколко метра от нея Ахарони се обърна и шепнешком даде указания на хората си и Рандал.

Точно пред тръбата спряха. Рандал и един от командосите излязоха напред и в този момент се чуха изстрели. Явно поне няколко души охраняваха покоите на имама.

— Много са! — извика Рандал.

Не можеха да си позволят да губят повече време. Четири минути вече бяха изминали. Шумът от престрелката пред вратите на имама щеше да накара иршадитите да му се притекат на помощ от всички посоки. За момент настъпи тишина, после Ахарони извика:

— Маските!

Всички бързо си поставиха леките газови маски, закачени отстрани на коланите им. Секунда по-късно Ахарони метна цилиндър със сълзотворен газ към позицията на пазачите. Изчака малко и поведе останалите навътре по коридора, покрай превитите кашлящи противници. Докато двама от командосите обезоръжаваха стражите, Рандал, Ахарони и петият командос изкъртиха вратата към стаята на имама.

Разкрилата се пред очите им гледка беше колкото неочаквана, толкова и смущаваща. С лице към тях един възрастен мъж, облечен в бяло, бе коленичил на пода. Докато битката за базата бушуваше с пълна сила, имамът бе разстлал килимчето си за молитви и обърнал лице към Мека. Тримата мъже слисани замръзнаха на прага. В средата на ураган от насилие и смърт този старец се молеше. Изглежда, нито ги виждаше, нито ги чуваше, а само непрестанно се покланяше и изправяше и устните му мълвяха неразбираеми за тях думи. Появяването им изглеждаше като някакво натрапничество в нещо възвишено, като оскверняване на уединението на светец.

В дъното на стаята внезапно се отвори врата. Рандал вдигна автомата си, но пръстът му замръзна на спусъка. В рамката на вратата стоеше Фереще, бледа, с широко отворени очи, обвита в черно фередже. Той отпусна оръжието и се насочи към нея. Тя се отдръпна стреснато и Рандал се досети, че не може да го познае заради маската на лицето му. Викна й, че е той. Тя остана за момент на място, колебаейки се, после бавно тръгна към него през стаята.