Бари Айслър - Рейн-сан - Последният убиец

— Добре, започваме — заяви тя.

Продължи напред и пред нея отново се появиха двамата служители, застанали неподвижно като живи градински статуи. Когато тя зави по пътеката, те се поклониха едновременно. Дилайла им кимна, продължи напред и след малко се озова вътре по същата процедура, при същите двама охранители. Този път служителките отвъд дивана я познаха. Те се поклониха, едната от тях вдигна телефонната слушалка и каза няколко думи на японски.

Киоко се появи иззад вратата и заобиколи дивана. Стисна ръката на Дилайла и я огледа, явно доволна от видяното. Вероятно бе споменала на Куро за находката си и се радваше, че Лора ще направи добро впечатление.

— Куро-сан още не е тук — уведоми я Киоко, — но скоро ще дойде. Тази вечер има малко работа и не съм сигурна кога ще се освободи, но те очаква и се надявам, че ще можеш да изчакаш, както се уговорихме.

— Разбира се — отговори Дилайла.

— Да ти предложим ли нещо за пиене?

Дилайла кимна.

— Може би чай?

— Разбира се. Мляко? Лимон?

Дилайла се усмихна.

— Само чай.

Киоко кимна и посочи кожената скамейка.

— Заповядай. Настани се удобно. Ако ти трябва още нещо, просто кажи на някое от момичетата.

Дилайла седна и Киоко се върна в кабинета. Дотук добре; след малко щеше да отиде да изключи генератора. Тогава, ако Ямаото пристигнеше по разписание, можеше да види къде ще го настанят и да уведоми Рейн. С малко късмет всичко можеше да приключи съвсем скоро.

Една от японските сервитьорки й донесе чай в изящна керамична паничка върху бамбуков поднос. Дилайла благодари и поседя няколко минути, отпивайки от ароматната течност. Никой не слезе надолу по стъпалата и никой не се качи — достатъчно време, за да е сигурна, че тоалетните са празни.

Тя се изправи и се обърна към служителките.

— Извинявайте, тоалетната…

По-близката японка се усмихна и посочи към стълбището. Дилайла кимна и тръгна надолу.

Повтори процедурата от предния ден. Този път обаче изключи генератора, преди да напусне сервизното помещение. И за по-сигурно откачи кабелите. Когато свърши, отиде в дамската тоалетна.

— Генераторът е извън строя — съобщи тя.

— Добре — каза Рейн. Докс добави:

— Страхотна си, скъпа.

Тя използва тоалетната, после се върна горе, седна и продължи да пие чай, като се чувстваше само съвсем леко напрегната — по онзи приятен начин при започването на операцията, когато всичко върви като по вода.

Двайсет минути по-късно чу в ухото си гласа на Докс:

— Добре, Големия Лю току-що пристигна. Заедно с двама телохранители и някакъв съдружник, доколкото мога да преценя. В момента служителите откарват колата им.

— Ясно — тихо каза Дилайла.

— Скоро трябва да дойде и Ямаото — обади се Рейн. — Бъдете готови.

— Разбрано — отговори Докс.

След малко звънецът избръмча. Служителките кимнаха на охранителя, който отвори вратата и се поклони. Влязоха четирима мъже. Дилайла разпозна Големия Лю по снимките, които й бе показал Рейн. Другите двама бяха по-млади, в добра физическа форма и също тъй свирепи на вид. Тя ги огледа внимателно. Отдясно имаха еднакви издутини под дрехите си и десните крачоли на панталоните им леко провисваха. Пистолети в кобури на колана — телохранители. Четвъртият изглеждаше малко по-спокоен и властен — човек от началството. Всичко потвърждаваше предположението на Докс.

Японките заобиколиха дивана и поеха палтата на гостите. Големия Лю се огледа с усмивка, после забеляза Дилайла. Усмивката му стана още по-широка и заприлича на сладострастна гримаса. Е, Рейн бе споменал, че човекът харесва блондинки.

Една от служителките ги въведе в общата зала. Докато минаваха през летящата врата, Лю се озърна към Дилайла, продължавайки да се усмихва.

Две минути по-късно служителката се върна. Но вместо да заеме предишното си място зад дивана, тя влезе в кабинета. Дилайла се запита какво става.

Отново чу в ухото си гласа на Докс:

— В момента пристига Ямаото. Движи се много бързо и телохранителите ми попречиха да се прицеля. Ще ги видиш след секунда, и Куро е с тях.

— Разбрано — отвърна тя.

— Добре — прозвуча гласът на Рейн. — Всъщност не очаквахме да го ликвидираме на влизане. Ще се справим вътре.

След секунда звънецът забръмча. Охранителят отвори вратата, поклони се още по-ниско и във вестибюла с бърза крачка влязоха четирима японци в костюми. Дилайла разпозна първите двама от снимките на Рейн. Ямаото беше по-възрастен, крачеше начело с вирната глава и излъчваше властност, която се долавяше дори от другия край на стаята. Костюмът му стоеше превъзходно и тя веднага разбра по изисканата кройка и по движението на плешките му под плата, че не носи бронирана жилетка. Куро изглеждаше по-мекушав, с намазана с брилянтин коса и приличаше по-скоро на бизнесмен, отколкото на гангстер. Вървеше на половин крачка зад Ямаото. Другите двама, с издути мускули под костюмите и шарещи наоколо погледи, докато бързаха да не изостанат от шефовете, бяха типични телохранители. Също като китайските си колеги, имаха издайнически издутини под саката.