Бари Айслър - Рейн-сан - Последният убиец

Служителката заобиколи квадратния диван и се зае да поема палтата. Вратата на кабинета се отвори и Киоко излезе с другата японка. Докато младите жени помагаха на мъжете, Киоко обсъди на японски нещо с Ямаото и Куро. От време на време двамата мъже и Киоко хвърляха погледи към Дилайла, после продължаваха разговора.

Този път Киоко лично въведе гостите вътре. Дилайла искаше да стане и да погледне къде са се настанили в общата зала, но това би привлякло вниманието към нея. Трябваше да изчака друга възможност.

— Няма жилетка — прошепна тя.

— Разбрано — отвърна веднага Докс.

След минута Киоко се върна. Пристъпи към Дилайла и заговори:

— Получи се… интересна ситуация.

Дилайла вдигна вежди, като си мислеше, че може би се досеща какво става. Още не бе сигурна дали е изгоден шанс или проблем. Може би по малко и от двете.

— Един от нашите гости — продължи Киоко — е запленен от теб. И никоя друга не го интересува тази вечер.

— Но ти му кажи… аз не на работа още. Само дошла да провери.

Рейн и Докс сигурно се чудеха какво става, но след малко щяха да схванат. Киоко кимна.

— Изглежда, това те прави още по-привлекателна.

— Кой гост?

— Китайският джентълмен. Мистър Лю.

— Мистър Лю иска бъда негова компаньонка?

Киоко се разсмя.

— Точно това иска. Виж, положението е необичайно. Още не си провела предварителен разговор, да не говорим за обучение. Но мистър Лю е важен гост. А двамата господа с него, Ямаото-сан и Куро-сан, искат да остане доволен.

Ако откажеше, щеше да изглежда странно. Начинаеща кандидатка като Лора би използвала незабавно шанса да се сближи с важни хора преди разговора с началството. Но ако се съгласеше, нямаше представа в какво ще се забърка. Вярно, щеше да знае къде точно е Ямаото и какво става около него, но не беше сигурна как да се измъкне, когато дойде моментът. Е, все щеше да измисли нещо.

— Киоко — поколеба се тя, — мислиш ли, че трябва да отида при тях?

Киоко въздъхна.

— Куро-сан ще приеме присъствието ти вместо предварителния разговор, за който си дошла. А ако мистър Лю бъде щастлив, просто няма начин да не получиш работата.

— Тогава с удоволствие ще им правя компания. Значи имената им са Лю, Куро и Ямаото?

Ако още не бяха разбрали, Рейн и Докс вече трябваше да са наясно.

— Точно така. Виж, те са уведомени, че си само кандидатка, затова няма да очакват от теб да знаеш всичко за нашия клуб, процедурите и тъй нататък. Затова недей да се плашиш. Ела, ще те запозная с тях.

Киоко отведе Дилайла в общата зала. Вътре бе по-оживено, отколкото предната вечер, може би поради по-късния час или просто в събота вечер имаше повече клиентела. Около шейсет души, прецени Дилайла, две трети от тях компаньонки.

В отсрещния ъгъл, в едно сепаре до аварийния изход седяха Големия Лю, неговият съдружник, Куро и Ямаото. Това я изненада — беше очаквала да са в някоя от стаите за гости. Но не, разбира се. Големия Лю беше развратник; предпочиташе да седи там, откъдето ще може най-добре да се наслади на красавиците наоколо. А Ямаото явно искаше да му угоди, да използва апетитите на китаеца, за да отклони вниманието му от отстъпките, които се надяваше да изкопчи от него. В края на краищата именно затова се срещаха тук.

Двама от телохранителите, един японец и един китаец, седяха един срещу друг на най-външните места в съседното сепаре. Всеки от тях оглеждаше внимателно залата и колегата си. Напълно разбираемо при дадените обстоятелства. Организациите им бяха на ръба на войната и ако тази вечер Ямаото и Големия Лю не стигнеха до споразумение, срещата можеше да завърши със сблъсък. Дилайла плъзна поглед из залата и забеляза другите двама в отсрещния край, откъдето имаха друг наблюдателен ъгъл и удобна позиция за стрелба.

Когато Киоко и Дилайла наближиха масата, Големия Лю стана и се усмихна. По дяволите, тоя тип изгаряше от нетърпение.

— Господа — каза Киоко, — това е Лора. Тя дойде тази вечер да проведе разговор за постъпване на работа, но е толкова поласкана от любезното ви внимание, че с удоволствие ще ви направи компания за едно питие.

— Да, моля — отвърна Големия Лю и стисна ръката на Дилайла доста по-енергично, отколкото предполагаше добрият тон.

Той се обърна към своя съдружник и изрече няколко думи на китайски. Онзи невъзмутимо стана и отиде да се настани при телохранителите. Е, личеше си кое е най-важното за Големия Лю тази вечер.

Китаецът отново насочи вниманието си към Дилайла.