Бари Айслър - Рейн-сан - Последният убиец

Сумистът се подпря на ръце. Предпазливо скочих от гърба му и отстъпих настрани.

После той се изправи и пак тръгна срещу мен. Мамка му, не може да бъде истина, помислих си. Извадих пистолета и се прицелих.

Сумистът залитна, сгромоляса се на една страна и остана да лежи неподвижно.

Изтичах към Докс. Нощните му очила бяха се смъкнали от удара.

— Добре ли си? — попитах, докато кляках до него.

— По дяволите — изпъшка той, като се въртеше насам-натам. — По дяволите.

После изтърси поредица неописуемо изобретателни ругатни.

— Е, движиш се — отбелязах. — Не може да си чак толкова зле.

Той се надигна и седна със стон.

— Копелето ми изкара въздуха. Слава Богу, че зад мен нямаше нищо, освен въздух, иначе сега щях да съм станал на палачинка. Оох, хубаво е да си жив.

Помогнах му да се изправи на крака. Намерихме прибора за нощно виждане и той си го сложи. Сумистът беше загубил съзнание.

— Да, радвам се, че не го оставихме да се задуши — каза Докс, разтривайки ребрата си. — Би било истинска трагедия.

— Мислех, че си снайперист! За Бога, ти улучи единия в корема, а последният ти изстрел беше право в калта!

— Хей, като знаеш толкова много, кога за последен път си се опитвал да повалиш разярена тлъста горила, хукнала право към теб?

— Преди около десет секунди!

— Добре де, ако не беше толкова зает да танцуваш, щеше да забележиш, че едва имах време да вдигна проклетата пушка, камо ли да се прицеля.

Спогледахме се гневно. После Докс прихна. Аз също и изведнъж се разсмяхме тъй буйно, че за няколко секунди загубихме дар слово. Просто така става винаги. Когато заплахата отмине, веселието идва да запълни празнината.

— Кажи ми едно — рече Докс, докато повдигаше очилата, за да си избърше очите. — Без прибора не видях добре, но правилно ли ми се стори, че те зърнах да скачаш върху гърба на онова чудовище?

Аз все още се смеех.

— Да, наистина. Исках…

Той се плесна по бедрото.

— Дявол да те вземе, човече, сериозно ти казвам, това беше най-тъпото нещо, което съм виждал в живота си. Нали разбираш, ако онзи беше съобразил, че трябва само да се просне по гръб, сега щях да те изстъргвам с лопатка.

— Май не трябваше да се опитвам да го удуша.

— Да, без майтап, не трябваше да се опитваш да го удушиш. Просто трябваше да се изкатериш по него и да го вдигнеш във въздуха за косата. Веднъж така постъпиха с мен и имам голям късмет, че съм жив да разкажа.

Пак се разсмяхме.

— Благодаря, готин. Няма да го забравя — каза Докс, когато смехът позаглъхна.

— Да забравиш ли? Боя се, че непрекъснато ще ми го напомняш.

— Разчитай на това.

— Добре, хайде да действаме, преди да са се събудили.

— Готин, ако дадат какъвто и да било признак на живот, ще изпразня целия пълнител в тях, ще презаредя и пак ще ги надупча.

— Знам. Затова дай да свършваме и да изчезваме. Ще можеш ли да носиш чантите?

— Да, само съм натъртен. Мисля, че нямам нищо счупено.

Докато Докс товареше торбите във вана, аз прибрах предавателя от кадилака. После се върнах при китайците. И тримата лежаха по очи. Преобърнах ги по гръб и ги прострелях в гърдите. Исках да изглежда, че сумистите са ги нападнали от засада и са довършили ранените жертви с изстрелите в главата, с които всъщност бях почнал.

Върнах се при сумистите. Виждаше се, че дишат. С лека тревога сложих пистолета си в ръката на единия и пратих няколко изстрела към водата. После повторих същото и с другия. Вероятно се престаравах, но исках по ръцете им да има следи от барут. Стреличките все още стърчаха от телата им. Извадих ги и ги пъхнах в джоба си.

Докс вече ме чакаше във вана с включен двигател. Качих се и потеглихме.

Докато аз карах, Докс провери торбата.

— Дявол да го вземе, готин, няма да броя сега, но тук има сума ти мангизи.

— Добре — казах с усмивка. Исках Докс да получи голяма печалба. Заслужаваше я.

Намерихме едно пусто място на брега, спряхме и нагазихме във вълните. Заехме се да изпразваме чантите във водата и след секунди стояхме сред малки островчета от стотици хиляди хапчета. Разритахме ги из прибоя, за да сме сигурни, че солената вода ще ги разтвори.

— Весели риби ще има по тия места — отбеляза Докс, когато приключихме.

Потеглихме обратно към странноприемницата. Не исках да оставам, но ако си тръгнех посред нощ, щеше да изглежда подозрително.

Паркирах на същото място както преди и изключих двигателя. Прибрахме приборите за нощното виждане и въздушната пушка, но засега задържахме пистолетите.