Бари Айслър - Рейн-сан - Последният убиец

Отскочих наляво, после надясно, като си мислех: „Хайде, хайде, онзи боклук би трябвало да подейства бързо…“

Сумистът ме следеше с яростен поглед. После тръсна глава, сякаш за да я избистри. Безмълвно въздъхнах от облекчение.

Той направи неуверена крачка към мен, после още една. Отстъпих встрани към прибоя. Небето над водата беше по-тъмно и щеше да му по-трудно да различи силуета ми там.

Той продължаваше да се приближава, но вече вървеше на автопилот, с протегнати напред ръце като сомнамбул. Отстъпих настрани, без да го изпускам от поглед. Мъжът направи две крачки. Три. Още една.

Ах, по дяволите, щеше да се добере до водата.

— Ой! Кочи да! Кочи да! — изкрещях аз. Хей! Насам! Насам! После добавих отново на китайски, за да объркам картината: — Уау ай ни! Уау ай ни!

Сумистът вече беше на ръба на водата. Аз отново извиках.

Той започна да се извръща към мен. Въздъхнах от облекчение.

Сумистът залитна за секунда — първо към брега, после към морето.

Докс застана до мен и метна пушката на рамо. Гледахме като омагьосани.

Към брега, към морето…

Осъзнах, че двамата неволно сме се изпънали назад, сякаш искахме да повлияем на сумиста със собствените си тела. Докс прошепна:

— Хайде, хайде…

Сумистът се килна напред и рухна в прибоя сред гейзер от пръски.

— По дяволите, пак отначало — изруга Докс и заедно се втурнахме напред.

Макар да тежеше някъде към двеста кила, сумистът се държеше на вода доста добре. Хванахме го за реверите и някак успяхме да го преобърнем по гръб и да го издърпаме по калния бряг колкото лицето му да не е във водата.

Отдръпнахме се на два-три метра и спряхме да си поемем дъх. След малко Докс се разсмя.

— По-щур момент не съм имал — заяви той.

Аз също се разсмях. Да, беше ни се разминало на косъм. — Хей, мой човек — рече Докс, — за какъв дявол му крещеше на китайски?

— Не искам да кажат на някого, че нападателите са говорили на английски и японски. Ако такава вест стигне до Ямаото, веднага ще му напомни за мен. Опитвах се да замъгля картината.

— Да, но от къде на къде „уау ай ни“? Това значи „Обичам те“. Нищо чудно, че човекът реши да ни претрепе, щом ти взе да му разправяш колко си влюбен в него.

Пак се разсмяхме.

— Само този израз знам на китайски — обясних аз.

— Е, от личен опит съм се убедил, че е полезно да знаеш тези думи на всеки език. Някой ден ще трябва да ми разправиш как точно си ги научил.

— Добре — съгласих се, все още задъхан. — Хайде сега…

Земята под нас се разтресе. Вдигнах очи и видях как вторият сумист връхлита покрай прибоя към нас като товарен влак.

Док смъкна пушката от рамо. Всичко се развиваше като в забавен кадър.

— За Бога, стреляй в шията! — извиках.

Докс падна на коляно и се прицели. Но нямаше време. Сумистът го блъсна като снаряд и стреличката се заби в калта без малкият заряд в нея да експлодира. Докс отхвръкна във въздуха и тежко се стовари на земята.

Без да мисля, направих две крачки и се хвърлих на гърба на сумиста. Преметнах лакът през гърлото му за хадака джиме — приспивната хватка, която бях прилагал хиляди пъти през десетилетията си тренировки по джудо в „Кодокан“ в Токио. Приложена правилно, хватката прекъсва прилива на кръв към мозъка и предизвиква изпадане в безсъзнание след секунди. Но просто нямаше начин да я приложа правилно срещу тип, чиято шия бе по-яка от телеграфен стълб. Усещах, че притискането изобщо не пречи на сумиста. Само го ядосваше още повече. Той изръмжа и посегна назад да ме сграбчи, но аз се смъкнах надолу, за да избегна разперената му лапа. Тогава той почна да се върти в кръг, опитвайки да ме отхвърли. Стисках отчаяно. Той се завъртя още по-бързо и блъсна ръцете ми нагоре. Шията и главата му бяха омазани с кал; не успях да се удържа и отхвръкнах. Паднах на земята и се търкулнах, изпълнен с първобитен ужас, че той ще се стовари върху мен да ме смаже.

За момент сумистът спря, огледа се насам-натам и аз осъзнах, че в тъмното и навярно все още замаян от упойката, временно ме е изгубил от поглед. Озърнах се и забелязах жълтата опашка на стреличката да стърчи от калта. Пролазих към нея.

Докс изстена и сумистът се завъртя към звука. Грабнах стреличката и скочих на крака.

Докс изстена отново. Сумистът изръмжа гневно и с тежка крачка се отправи към него. Видях, че е само на метър-два от мен. Хвърлих се напред, като се молех да е толкова съсредоточен в търсенето на Докс, че да не ме чуе.

Чу ме в последната секунда, но вече бе твърде късно. Понечи да се завърти и аз се хвърлих на гърба му, отново с хадакаджиме — само че този път вместо да притисна длан към тила му, аз го намушках със стреличката в шията отстрани. Зарядът избухна с пукот и ярък блясък. Той изрева и се опита отново да ме изтръска с въртене. Но още преди да започне, падна на едно коляно, после подгъна и другото. Разбрах, че упойката действа и леко отпуснах шията му.