Бари Айслър - Рейн-сан - Последният убиец

Светлината в морето отново замига, този път по-близо, и сумистът пак отговори. След няколко минути през равномерния шум на дъжда чух бучене на двигател, после по вълните се зададе надуваем катамаран.

Сърцето ми се разтуптя. Започваме, помислих си.

Извадих клетъчния телефон и се обадих на Докс. Екранчетата на двата апарата бяха закрити с лепенки, за да не ни издаде светлината им.

— На позиция ли си? — прошепнах.

— Потвърждавам. Лежа на възвишението, петдесет метра зад теб. Идеална позиция и чиста линия за стрелба.

— Виждаш ли лодката?

— Виждам я. Изглежда, че на борда има двама… не, чакай, трима китайци.

— Добре. Изчакай да слязат от лодката всички или колкото са решили, после повали сумистите. Останалото е моя работа.

— Разбрано.

Изключих и прибрах телефона.

Лодката наближаваше. Когато достигна брега, различих отделните физиономии. Никой не носеше прибор за нощно виждане. Явно не смятаха, че ще им потрябва.

Един от китайците изключи двигателя и го вдигна над водата. Друг скочи в прибоя и започна да гази напред, теглейки с въже лодката подир себе си. Когато я изтегли на пясъка, другите двама също слязоха. Всеки от тях носеше голяма водонепроницаема торба. Върнаха се на лодката още два пъти. Когато приключиха, на пясъка лежаха шест торби.

Китаецът, който бе скочил пръв, махна с ръка на сумистите. Другите двама стояха настрани и ги гледаха предпазливо. Единият от грамадните мъжаги вдигна чувала с парите и тръгна напред, другият го следваше, несъмнено за да осигури прикритие, ако нещо се обърка. Както и щеше да стане след малко.

Аз се измъкнах иззад кадилака и безшумно тръгнах към водата.

Китаецът отвори една от торбите, вероятно за да покаже на водещия сумист стоката вътре.

Стигнах до прибоя на десет метра от тях и нагазих до коленете. Водата беше студена, но почти не я усетих. Започнах да ги заобикалям по фланга, ниско приведен и стиснал с две ръце насочения напред пистолет. Движех се бавно, за да не ме забележат. Исках да стигна колкото се може по-близо. Ако не успеех да поваля всички веднага, оцелелият можеше да стреля по пламъчето от моя заглушител, а не изгарях от желание паникьосани китайски бандити да ме обсипват с куршуми от една ръка разстояние, както съм без прикритие.

Някъде зад нас се раздаде тих пукот. Вторият сумист ахна и шумно се плесна с длан по шията.

Всички застинаха и се вторачиха в него.

Аз се промъкнах по-близо. Вече ни деляха само четири метра.

Ако предният сумист не се бе завъртял също, китайците вероятно щяха да го застрелят на място. Но ръцете му бяха на показ и той изглеждаше не по-малко изненадан от тях.

Вторият сумист направи неуверена крачка напред. Предният китаец извика нещо, навярно предупреждение, и отстъпи.

Три метра.

Първият сумист започна да се обръща пак към китайците, посягайки под шлифера си.

Раздаде се нов тих пукот. Вместо да бръкне под дрехата, сумистът извика и се хвана за шията.

Патроните със сгъстен въглероден диоксид не създаваха проблясък от дулото. А в тъмното и дъжда бе почти невъзможно да се определи откъде е долетял звукът на изстрела и дали изобщо е било изстрел.

Вече и двамата сумисти залитаха. Китайците гледаха втренчено и на лицата им бе застинало международното изражение в стил „Какво става, мамка му?“

Първият сумист се свлече на колене. Другият налетя на него и се препъна. Китайците се пръснаха на всички страни и падащият сумист рухна върху партньора си като отсечено дърво. Земята се разтресе от удара, а китайците възкликнаха в един глас и измъкнаха картечни пистолети. Насочиха ги първо към камарата от сумисти, после мозъците им навярно схванаха нещо, защото те почнаха трескаво да се озъртат из мрака с разширени очи.

Насочих инфрачервения лазер в главата на най-далечния. С прибора за нощно виждане различавах съвсем ясно точката. Знаех, че без очилата тя е невидима. Дълбоко си поех дъх, издишах и плавно натиснах спусъка.

Пуффф. Куршумът четирийсет и пети калибър го улучи в главата отстрани и той беззвучно се просна на земята.

Пуффф. Вторият рухна по същия начин.

Третият погледна падналите си съучастници. После може би осъзна какво става и започна да се извръща към мен.

Твърде късно. Прострелях и него в главата, и той се свлече до другите двама.

Огледах плажа. На няколко метра от нас сумистите все още лежаха по очи един върху друг. С тревожна изненада осъзнах, че долният вероятно се задушава. Лицето му лежеше в калта, а колкото и да бе едър, отгоре го притискаше страхотна тежест. Ако се задушеше, нещата нямаше да изглеждат както искахме. Направих знак на Докс да се приближи и тръгнах към брега.