Бари Айслър - Рейн-сан - Последният убиец

Приближих се изотзад и подритнах двамата с мокрия си ботуш. Никаква реакция. Добре, бяха в безсъзнание. Прибрах пистолета в кобура и опипах под шлиферите им. В един момент първият бе посегнал за нещо, значи носеха оръжие. Ето го, пистолет, пъхнат под безкрайно дългия му колан. Измъкнах оръжието и го метнах в прибоя, после въпреки пречките на гънките надиплена плът, повторих операцията и с втория.

Хванах горния за китката. Задърпах с всичка сила, но все едно се мъчех да изкореня дърво.

Дявол да го вземе, долният вече определено гълташе кал. Пак дръпнах. Отново никакъв резултат.

След миг Докс се озова до мен.

— Добра стрелба — похвали се той. — И двата изстрела право в целта. — Но и ти не си поплюваш.

— Помогни ми с тоя тип — казах, продължавайки да дърпам сумиста за китката. — Мисля, че ще задуши онзи под него.

— Ах, мамка му!

Докс захвърли въздушната пушка и сграбчи сумиста за ръката. Успяхме отчасти да го издърпаме от партньора му, но не беше достатъчно. Клекнах и вдигнах от земята главата на долния. Очите му бяха затворени, а лицето облепено с кал. Не успях да разбера дали диша.

— Ако се нуждае от първа помощ, не ме брой — рече зад мен Докс.

Притиснах ухо към гърдите на сумиста, но не чух нищо.

— Все още е притиснат. Трябва да махнем горния. Търкулни го или го дръпни по някакъв начин.

— Дявол да го вземе, мой човек, по-добре да се опитам да мръдна онзи кадилак.

— Сериозно говоря, мътните да те вземат. Не можем да си позволим един от двамата да умре от задушаване. Няма да пасва на картинката.

Докс застана до мен и заедно се вкопчихме в шлифера на сумиста отзад. Платът беше хлъзгав от дъжда и калта, и не бе лесно да стиснем здраво. Помислих си: „В най-лошия случай, ако е мъртъв, ще вземем един от картечните пистолети и ще го застреляме. Тогава ще изглежда, че е умрял в престрелка с китайците, а неговият партньор е избягал с парите и дрогата. Не е толкова добре колкото трима мъртви китайци и двама изчезнали биячи от якудза, но и няма да е тотална загуба.“

Погледнах Докс.

— Едно, две, три!

Задърпахме. Инертната маса на сумиста се съпротивляваше. И надделя.

— Това се казва качествена дреха — подметна Докс. — За секунда около сто и осемдесет килограма висяха без друга опора, освен шлифера.

— Отново. Едно, две…

С дивашки крясък сумистът се превъртя и сграбчи китката ми с масивната си длан. Не знаех дали се е преструвал на мъртъв или внезапно се е свестил.

— Мамка му! — изкрещях и опитах да се измъкна, но бях безпомощен като дете.

Докс реагира мигновено. Отскочи назад и измъкна пистолета.

— Не стреляй! — извиках. — Не и със същия пистолет, с който очистих китайците!

Лицето на сумиста лъщеше от стичащата се кал и вода. Очите му бяха безумно изблещени, зъбите оголени в хищна гримаса. Той изръмжа и започна да ме завърта, стискайки ме за китката.

Проснах се по задник и забих двата си крака в лицето му отстрани. Напънах и с обединената сила на гърба и бедрата успях да се измъкна от хватката.

Търкулнах се настрани и скочих на крака в мига, когато той стори същото. Сумистът изрева нещо нечленоразделно и ме нападна. Отскочих и извиках на Докс:

— Пушката!

Сумистът отново се хвърли напред. Този път едва успях да му се изплъзна. Скоростта и координацията му не бяха добри заради упойката, но не знаех колко ще трае това.

Сумистът спря и застана срещу мен. Дъхът му тътнеше като далечна гръмотевица. Усещах, че почва да разсъждава. Този път щеше да нападне по-бавно и нямаше да ме изпусне.

Отстрани долетя тих пукот. Сумистът се хвана за корема и изръмжа. После ме погледна с пламтящи очи.

— Казах ти в шията! — извиках аз и насочих пистолета напред.

— Правя каквото мога! — отвърна Докс някъде отдясно.

— Угоку на! Самонайто уцузо! — изкрещях на японски. Не мърдай или ще стрелям!

Надявах се заплахата да го спре поне за малко. Ако наистина се наложеше да го застрелям, това щеше да провали всичко. Но ако не го убиех, щеше да ме прекърши като вейка.

После осъзнах: сумистът ни бе чул да говорим на английски, а сега на японски. Не исках да запомни това. Но може би имаше начин да го объркам.

— Уау ай ни! — извиках аз, използвайки оскъдните си познания по китайски. — Уау ай ни! Ни ай уау ма?

Викът ми сякаш само още повече разяри сумиста. Той се подпря с една ръка на земята, набирайки енергия за атака. Пухтеше като локомотив. За секунда ми мина безумната мисъл: може би тоя тип говори китайски?