Бари Айслър - Рейн-сан - Последният убиец

Мидори леко тръсна глава, като че се опитваше да я избистри.

— Какво?

— Знаете, че човек като Рейн има много врагове.

Мидори я гледаше. Минаха няколко безкрайни секунди мълчание.

— А дори и да се измъкне от занаята — продължи Дилайла, — враговете му няма да го оставят.

— Извинявайте. Вие… познавате ли го?

Дилайла кимна.

— Познавам го много добре.

— Вие… о, Боже мой.

— Слушайте. Ако му желаете доброто, ако желаете доброто на себе си и на детето, пазете се от него като от огън.

Мидори присви очи и лицето й пребледня.

— Слушай, кучко. Не знам коя си. Но ако още веднъж заплашиш сина ми, ще те намеря и ще те убия, по дяволите.

Дилайла вдигна ръце, осъзнавайки, че е допуснала груба грешка.

— Не заплашвам никого. Искам ти и детето да сте в безопасност. Просто твърдя, че Рейн може да бъде заплаха за хората около себе си. Не си ли го забелязала?

Отново дълго мълчание.

— Значи ти си част от неговия свят, така ли? — попита Мидори.

— Да.

— И… сте свързани по някакъв начин?

Дилайла сви рамене.

— Значи… Джун сигурно ти е казал за бебето, споделил е, че идва да ни види. И ти дойде тук, срещна се с мен и наприказва куп глупости, защото ревнуваш. Права ли съм?

— Дойдох тук тази вечер, защото не искам никой да пострада. Ако двамата с Рейн се съберете, значи сами си търсите белята. Извинявай, но докато идвахме насам, видях какво представляваш. Ти си напълно безпомощна. Нито веднъж не се озърна, не погледна автомобилите наоколо, нищо. Казах ти, че не съм заплаха. Ами ако бях? Какво щеше да сториш? И смяташ да живееш така с Рейн? Ако той води такъв живот, колко време ще оцелее според теб?

Мидори не каза нищо. Дилайла знаеше, че в момента мислите се въртят из главата й като снежна виелица. Точно това бе чакала.

— Освен това — добави Дилайла — какво бъдеще може да имаш с него след онова, което стори с баща ти?

Мидори трепна като ударена. За момент се вгледа в Дилайла, очите й бяха пълни с болка и потрес. После лицето й стана твърдо и тя се изправи.

— Сигурна съм, че нямаме повече какво да си кажем — отсече Мидори.

Завъртя се и се отдалечи.

Дилайла гледаше подир нея. Изведнъж се почувства в безтегловност. Може би заради внезапното й тръгване. Или заради нейното достойнство.

Но сега всичко ставаше ясно. Рейн бе убил бащата на Мидори и тя го знаеше. Погледът й го потвърждаваше по-ясно от клетвена декларация.

Точно това бе дошла да научи Дилайла. То подсказваше, че връзката на Рейн с тази жена отчасти се дължи на чувството за вина, а това я правеше уязвима. И подсказваше още, че каквото и взаимно привличане да изпитват Рейн и Мидори, има нещо голямо, което винаги ще ги разделя.

Новината беше добра. Дилайла допи виното и направи знак да й донесат сметката.

Добра новина, повтори си тя.

Тогава защо се чувстваше тъй ужасно?

Мидори крачеше напред-назад из хола. Дине си беше тръгнала. Коичиро спеше спокойно.

Чувстваше се като изнасилена. Как бе възможно онази жена да знае за баща й? Дали беше замесена в неговото убийство? Не, едва ли — такава блондинка щеше да бие на очи в Токио, а освен това Мидори имаше усещането, че връзката й с Рейн е по-скорошна. Тогава откъде знаеше? Не се сещаше за друга възможност, освен Рейн да й е казал. Боже мой, това ли беше неговата представа за споделяне? Дали си говореха за това в леглото?

Тя седна и започна да диша дълбоко, опитвайки да прогони надигащото се гадене. Мисълта, че подсъзнателно е търсила начин да прости на Рейн, изведнъж я изпълни със срам. Излизаше, че той е обсъждал източника на нейния срам с новата си любовница. Как е могъл? Как е могъл?

Опита да се съсредоточи върху дишането, но не можеше да се успокои. Защо беше дошла тази жена? За да прогони Мидори, това бе ясно. За да й каже, че Рейн винаги ще бъде заплаха за нея и Коичиро. Дори нещо повече за да го докаже. Колко време бе минало откакто Рейн се появи отново в живота й? Четирийсет и осем часа? А неговият свят вече връхлиташе по дирите му като някакъв зловонен ураган.

А защо жената бе разкрила, че знае за баща й? За да я тласне точно към такава реакция, помисли си Мидори.

Но това разбиране не променяше факта, че Рейн е обсъждал най-интимния факт, който Мидори можеше да си представи, обсъждал го е сякаш ставаше дума за някакъв дребен проблем с жена от миналото му.

Тя се приведе напред, плътно затвори очи и зарови пръсти в косата си. Наистина се беше надявала. Наистина. Сега го осъзнаваше.

Може би прибързваше с изводите. Може би Рейн не бе казал на онази жена. Може би тя бе намерила друг начин да узнае.