Бари Айслър - Рейн-сан - Последният убиец

„Промени тактиката. Опитай да споделиш, да разкриеш нещо за себе си“ — нареди си Дилайла.

— Моята майка ме отгледа сама — премина тя към пълна импровизация. — Докато бях малка, изобщо не говореше за баща ми.

Мидори леко се приведе напред.

— Защо?

— Е, разбрах това много по-късно. Баща ми я изоставил бременна заради друга жена.

— А вие… поддържате ли връзка с него сега?

Хмм. Току-що Мидори бе скочила в разговора с две стъпки по-напред, отколкото очакваше Дилайла. Очевидно измислената история бе засегнала нещо в душата й.

— Срещнах се с него — каза Дилайла и замълча, за да види дали е разпалила любопитството на Мидори дотолкова, че да зададе въпрос.

Да, така беше.

— Как мина? — попита Мидори. — Ако въпросът не е твърде личен, разбира се.

Явно, темата определено я вълнуваше. Интересно. Дилайла поклати глава.

— Мина добре — каза. — Сега той иска да поддържаме връзка, но аз не съм сигурна. Израснах без него и никога не ми е липсвал. В момента не знам дали го искам в живота си.

Мидори кимна.

— Значи не ви липсваше, когато бяхте малка? Не желаехте ли… нали разбирате, двамата с майка ви пак да се съберат или нещо такова?

— Не. Мисля, че така беше по-добре. Някои неща не бива да се прощават.

— Дори и заради децата?

— Не, за децата всичко може да се направи. Но въпросът е кое би било по-добре за тях.

Мидори отпи глътка вино.

— Права сте. Там е въпросът.

Настана дълго мълчание. Накрая Дилайла го наруши.

— Имам чувството, че сте размишлявали на тази тема.

Мидори кимна.

— Съвсем наскоро бащата се появи ненадейно и дойде да ни посети.

Дилайла усети как сърцето й трепна, но лицето й не издаде нищо.

— Наистина ли? И как мина?

Мидори въздъхна.

— Объркващо. Мислех, че вече съм взела решение, но сега… не знам.

Тя отпи още глътка вино. Дилайла осъзна, че има шанс.

— След като той е бащата, защо не е в живота ви?

— Дълга история, а и не ми се говори за нея.

Добре, подходът не беше сполучлив. Трябваше да намери друг.

— Извинявайте.

— Не, няма нищо. Просто, знаете ли, когато той видя бебето, точно това ме накара да се разколебая. Разплака се. Никога не го бях виждала да плаче. Не е такъв. А две минути по-късно се целувахме, както не бих повярвала, че е възможно. Не знам как намерих сили да го помоля да си върви. Ако ме беше притиснал малко повече… не знам. Просто не знам.

Лицето на Дилайла пламна от гняв и ревност. Можеше само да се надява, че не се е изчервила. Винаги бе предполагала, че когато не са заедно, Рейн има и други жени. А и тя самата не се лишаваше от мъже. Виждаха се рядко и не можеше да се очаква да пазят целомъдрие през останалото време. Но една страстна целувка с бивша любовница звучеше като начало на нещо много по-голямо. Това бе съвсем различно. В края на краищата той бе казал, че идва в Ню Йорк да види детето си, а не да се чука с бившата си приятелка. А би го сторил, по всичко личеше, че точно това е искал, но Мидори го е прогонила.

Тя въздъхна тежко и отпи глътка вино.

— Изглежда, че връзката помежду ви е силна.

— Не знам каква е. Определено съществува силно привличане. И освен това преди време имахме… много напрегнати преживявания. Но сега за мен всъщност най-важно е бебето. Тревожа се, че ще расте без баща. Питам се какво ще му кажа.

Дилайла сви рамене.

— Не му казвайте нищо. Така постъпи майка ми.

— В общи линии и аз така смятах. Но сега не знам.

Сърцето на Дилайла се разтуптя още по-силно.

— Добре, докъде стигнахте, когато се видяхте? — попита.

— Не знам точно. Той живее в различен свят. Казах му, че ако някога напусне този свят, може да ме потърси. Но не вярвам да успее. Живее така много отдавна и всъщност мисля… не знам, не знам…

— Какво?

Мидори отпи отново глътка вино.

— Мисля, че му харесва. Разбирате ли, той казва, че иска да се измъкне, но ако наистина искаше, щеше да намери начин, нали? А има и причини да го стори. Бебето е само най-новата от тях.

Всяка частица информация, която Дилайла бе изкопчила досега, й носеше разочарование, дори болка. Все пак оставаше онова, за което се бе питала в Париж, и то можеше да надделее над всичко останало. Преди малко се беше опитала да подходи деликатно, но Мидори пресече тази линия. Е, деликатността бе само инструмент. Имаше и други инструменти. Усети прилив на адреналин в гърдите си, докато се готвеше да свали маската и да влезе в пряк сблъсък.

— Може би той се колебае, защото знае, че никога няма да се измъкне напълно — каза Дилайла, гледайки втренчено Мидори. — А ако се опита да живее като цивилен, с цивилна жена, винаги ще бъде заплаха за нея. И тя винаги ще бъде заплаха за него.