Бари Айслър - Рейн-сан - Последният убиец

Беше свикнала да се приготвя за мъже, а не за жени, но когато облече всичко и застана пред огледалото, установи, че всичко е точно както трябва. Изглеждаше секси, но не крещящо, сякаш се беше облякла за собствено удоволствие, а не за да впечатли някого.

Взе коженото палто „Джекел“, което беше донесла, и слезе с асансьора до фоайето. Някои от гостите я загледаха, навярно се питаха дали не е от знаменитостите, с които се славеше хотелът. Бе свикнала с подобна реакция и обикновено почти не й обръщаше внимание, но този път й стана приятно. Продължи напред, като се правеше, че не забелязва погледите им.

Според уебсайта на Мидори тази вечер беше последното от четирите й седмични изпълнения в близкия „Зинк Бар“. Значи имаше да убие малко повече от час до втората част на програмата. Точно колкото да похапне. На ъгъла на Западен Бродуей и Брум Стрийт Дилайла намери едно заведение, наречено „Къпинг Рум“ с точно подходящата тиха, спокойна атмосфера. Поръча си салата, мариновани агнешки котлети и чаша червено вино. Докато се хранеше, продължи да размишлява, но не стигна до никакви изводи.

Когато привърши, измина пеш няколкото пресечки до „Зинк“. Надникна вътре, но втората част още не бе започнала и Мидори навярно беше някъде отзад. Неволно очакваше да види Рейн. Не знаеше кога заминава за Токио. Е, ако се появеше, толкова по-зле, да се оправя сам. Тя имаше не по-малко право от него да бъде тук.

Заведението беше почти пълно, но отпред, близо до сцената имаше свободно място и тя го зае. Сърцето й биеше малко по-силно от обикновено и Дилайла осъзна, че е нервна. Едва не се разсмя. Беше изпълнявала задачи, в които най-малката грешка или просто някоя нещастна случайност можеше да й струва живота. А ето че в далеч по-безобидна ситуация трепереше като аматьорка. Смешно. Поръча си чаша червено вино.

Усещаше погледите на мъжете от съседните маси и знаеше, че някои от тях събират смелост да я заговорят. Винаги ставаше така, когато излизаше сама. Неизбежно се намираше кой да я заговори. Ако го харесаше, което се случваше рядко, приемаше неговата компания. В противен случай го отпращаше и след това останалите не смееха да си опитат късмета.

С крайчеца на окото си забеляза как някой става през две маси от нея. Онзи с изтърканото кожено яке, късата черна коса и наболата брада, предсказа тя. Беше го забелязала на влизане, докато оглеждаше залата за евентуални проблеми.

Оказа се права. Мъжът застана на почтително, но не прекалено голямо разстояние от нейната маса.

— Извинете — каза.

Дилайла го погледна и вдигна вежди.

— Вероятно чакате някого — продължи той с усмивка, — но ако не е така, аз и моят приятел бихме се радвали да ви поканим на нашата маса. Почитателка на Мидори ли сте?

Всъщност беше симпатичен. Якето й харесваше, чаровната хулиганска усмивка също. Но не тази вечер.

— Все още я опознавам — отвърна Дилайла. — И наистина чакам някого. Но беше мило от ваша страна. Благодаря.

Мъжът кимна.

— Е, ако по някаква причина човекът се побърка и не дойде, ние сме през две маси от вашата.

— Благодаря — повтори Дилайла.

Този път тонът й подсказваше, че разговорът е приключен. Мъжът се усмихна още веднъж и си тръгна.

След малко от една врата в дъното излязоха Мидори и двама младежи. Всички бяха облечени в черно, но за разлика от някои позьори, Мидори не изглеждаше претенциозно в този цвят. Божичко, дори напротив — изглеждаше фантастично с тази черна коса и бяла кожа. Мисълта „Тя има дете от него“ прониза Дилайла и тя се изненада от яростната ревност, която я обзе.

Мидори седна на пианото; двамата младежи поеха бас-китарата и барабаните. Светлините изгаснаха и тримата започнаха да свирят. Дилайла не познаваше джаза толкова добре като Рейн, но разпозна първата мелодия — „Остър завой отпред“ на Бил Еванс.

Така е, помисли си тя. Но за кого?

Сервитьорът й донесе поръчаното вино. Още към средата на чашата първоначалната й нервност почна да се изпарява. Внезапно осъзна защо е нервна: не се преструваше. По време на мисиите винаги работеше под прикритие. Прикритие, колко чудесна дума. Нещо, зад което да се прикриеш, нещо, което да те защити. Нещо, без което ще се чувстваш гол.

Беше дошла със съвсем смътна представа какво иска да направи. Да пропъди Мидори, да я сплаши, да каже или да стори нещо, което да отрови отношенията между нея и Рейн. Но това беше елементарен рефлекс. Егото й тъй отчаяно искаше да ги раздели, че оставаше сляпо за другите възможности.