Арчибалд Кронин - Героични години

— Господи! — извика Маккелви. — Като че ли настана второ пришествие!

Дънкан остана за миг като гръмнат. После тръгна изведнъж сред тълпата, към главното здание на централата.

Зад спуснатите завеси на прозорците се движеха сенки. Той трепна, и сложил ръка на бравата, се поколеба. После си представи как самият Мърдок би влязъл в такъв случай, вдигна глава и влезе.

Известен брой членове на дружеството бяха във външната канцелария. Тук бяха Скот, преподобният Симпсън, юрисконсултът Лигът — всичките му някогашни врагове от общинския съвет в Ливънфорд. Пред писалището си, замаян, разбит, седеше Почтения Джо. При влизането на Дънкан той вдигна с глупав израз наведената си глава. Двамата мъже размениха един-единствен поглед. Но за Дънкан това беше достатъчно, за да съзре чувството на срама и разорението в тия очи на победен, заедно с подлия страх на картоиграч, който е залагал живота на хората и е загубил в играта.

Дънкан отмина към съседната стая. Там най-после намери стария лекар на Страт Линтън.

Мърдок лежеше на гръб сред стаята, покрит с грубо тъмно одеяло. От едната страна на малкото импровизирано легло беше Джейн — бледа, измъчена, без сълзи. От другата — сравнително млад човек в черно сако и райе панталон, навярно Бейли, лекарят на дружеството.

Дънкан се приближи на пръсти към леглото. Винаги руменото лице на стария лекар бе восъчнобледо. Неподвижността му в това пълно безсъзнание беше страшна. Под шията бе вмъкната малка възглавничка с пясък. Като видя тази възглавничка, Дънкан погледна другия лекар и каза тихо:

— Аз съм д-р Стърлинг от Единбург. Гръбнакът… ли?

Д-р Бейли, чието тревожно и нерешително изражение свидетелствуваше за прекараното през тоя ден напрежение, направи безпомощно утвърдителен знак.

— Да, гръбнакът, където паднаха камъните — той потрепери. — Счупен е вратният прешлен. Хълбокът също е изкълчен. Има и няколко счупени ребра. Засегнати са сигурно всички кости. Предполагам, че трябва да има вътрешен кръвоизлив.

— Какво направихте?

— Всичко, което можах — умореният млад лекар се държеше отбранително. — Топли бутилки. Неподвижност. Невъзможно е да се промени положението му, защото гръбначният стълб ще се счупи. Какво друго би могло да се стори? — промълви той. — Докторът е почти свършил вече.

Дънкан потрепери, като забеляза изведнъж, че д-р Мърдок отвори очи. Някогашната насмешливост блесна в тях, докато старецът прошепна с мъка:

— Не изливайте адския си гняв над д-р Бейли! Той е прав: аз свършвам.

— Не говорете така!

— Умиращите могат да говорят както им е угодно — продължи Мърдок. — Сигурно разбирате, момко, че тоя стар Адам е виждал и по-добри дни.

Дълбоко ридание разтърси отпуснатите рамене на Джейн. Тя отвърна глава.

— Шт, девойче! Не видях, че си била тук! Страшно тъмно е в тая стаичка. Дай ръка, пиле, и не плачи.

Дънкан се наведе тревожно над леглото:

— Велики Боже! Не може да се предадете така лесно, човече! Пуснете ръката на баща си, Джейн! Пуснете я, казвам ви! И ни оставете сами с него!

Момичето стана и излезе от стаята с несигурен ход. Дънкан веднага коленичи на мястото й и каза дрезгаво, в самото ухо на стария лекар:

— На жена ли се обърнахте на старини, Мърдок? Къде ви е смелостта? Чувате ли ме?

— Оставете ме да издъхна, момко — прошепна Мърдок.

— Никога няма да ви оставя да издъхнете — отвърна, без да мисли Дънкан. — Съвземете се, за Бога!

Той отметна одеялото и с бърза, опитна ръка опипа ранения. Бейли бе поне добър диагностик.

Докато пръстите му се бавеха при повторния преглед на счупения прешлен в основата на черепа, мисълта, работеща с отчаяна скорост, преценяваше силата на жизнената нишка, която още задържаше стареца в света.

Дори без напомнянето на д-р Бейли, Дънкан знаеше опасността от променяне положението на Мърдок. Всяко несръчно движение би довело веднага до прекъсване на гръбначния стълб от островърхия прешлен и би причинило моментална смърт.

Трябваше да се действува веднага, в дървената канцелария-барака, без помощта на опитни сестри, без възможностите и средствата на съвременна операционна зала. Механическата сила бе напълно изключена, оставаше само човешката сила.

Той стана решително, намислил вече какво ще прави. У него се пробуди някогашната вродена упоритост, съзнанието за изкуството да лекува. Той се наведе над стария лекар, почна да намества счупените кости, да освобождава притиснатите гръбначни нерви, да изправя изкривените кости, да отстранява смъртоносния натиск над гръбначния стълб.