Арчибалд Кронин - Героични години

Никога досега той не бе я виждал толкова развълнувана. Гласът й трепереше.

— Не разбирате ли, какво значи това? — тя говореше почти несвързано. — Всичко е ясно като бял ден: Лий желае вие да го заместите. Чувствувах, че той ви обича. Ако използувате внимателно козовете си… — тя повиши глас: — Сигурно ще искат да узнаят от вас нещо за клеветническата кампания. Изострете любопитството им до крайния предел. Когато ви поднесат вино след вечерята, проявете колебание. И, най-после, покажете писмата до Даусън.

Той кимна мрачно.

— Случаят е посочен от Бога.

— Gruss Gott! — възкликна тя. — Да бих могла да зърна отнейде лицата им! Ще бъде хубава изненада! Вие вече сте на катедрата!

— Чакайте, Анна! — каза рязко той. — Още не съм там!

Но не можа да я накара да млъкне. Тя продължи да говори възбудено, като го поздравяваше и се разхождаше из лабораторията. Все пак, той се отърва най-после от нея и можа да продължи работата си.

Като се прибра у дома си, Дънкан имаше половин час, преди да дойде време да се приготви за излизане в дъждовната нощ. Той се отпусна в креслото пред запалената камина, изпи чаша уиски, взе вечерния вестник и почна да го прелиства небрежно, докато изведнъж погледът му падна на следните новини:

„Поройните води, придошли вследствие последните силни дъждове, причиниха днес след обяд злополука в новопостроения язовир на хидроелектрическата централа на Източното дружество. Напорът на придошлите води в езерото е причинил смъртта на пет души и е наранил седем. Д-р Мърдок, повикан на местопроизшествието, за да помогне на д-р Бейли, лекар на дружеството, е бил ударен от паднал блок зидария. Предполага се, че е тежко ранен…“

Ужасѐн, Дънкан прочете два пъти съобщението. Мисълта му се върна към първата нощ, когато провинциалният лекар се бе сприятелил с него, прелетя през десетте години приятелство и отчуждението им. А сега Мърдок бе ранен от паднал блок зидария… и то тежко ранен…

Дънкан скочи. И забрави приетата покана за вечеря у д-р Лий. От съзнанието му беше изчезнало всичко, освен вестта за злополуката с Мърдок. Той погледна часовника. Колата му беше в съседен гараж. В девет часа би могъл да стигне в Линтън.

Дъждът се бе засилил в истински порой, така че докато летеше из потъналата във вода околност от двете страни на колата се стичаха същински реки. При замъглената светлина на фаровете той виждаше навред доказателства за продължителни валежи: в наводнените поля, в пълните с вода ровове и реки, които бучаха под мостовете.

Скоростта на неспокойното пътуване като че облекчаваше напрежението му. Наближаваше вече целта си. Изведнъж в тъмните води калникът на колата се удари о една жълта преграда насред пътя, край която някакъв човек му даваше отчаяни знаци да спре. Само по чудо той можа навреме да се отдръпне.

Пазачът се приближи до прозореца на колата със своята мазна мушама.

— Къде сте тръгнали в такава нощ? Трябва да обърнете колата назад! Не може да продължите!

— Защо? — попита Дънкан, при блясъка на факлата, която пазачът държеше.

— Защото шосето за Страт Линтън е наводнено. Язовирът може да се отприщи всеки миг.

Дънкан не възрази, но докато другият говореше, безшумно пусна мотора. Колата тръгна, като събори дъсчената преграда и отхвърли встрани препречените дъски.

Пътят, макар и силно наводнен, не беше непроходим.

На Дънкан хрумна изведнъж да отвори радиото. И веднага чу новините, които го интересуваха.

„Заплахата за Страт Линтън — съобщаваше безстрастният глас на говорителя, — е по-сериозна, отколкото се предполагаше отначало. Няма изгледи за спиране на дъжда, а разрушенията в новите хидроелектрически и алуминиеви юзини край езерото Линтън изглежда, че се разширяват. На мястото вече са пристигнали спасителни команди. Според мистър Джозеф Овъртън и други чиновници на дружеството, положението е в ръцете на работниците, но все пак в областта е прекратено движението, а жителите в долината са посъветвани за всеки случай да напуснат временно жилищата си.“

Гласът стана по-сериозен:

„Току-що получените сведения гласят, че броят на убитите досега е петнадесет души. Д-р Мърдок, от Страт Линтън, затрупан от съборена зидария, докато се опитвал да измъкне един ранен, е ранен по-тежко, отколкото бе първоначално съобщено. Има опасения, че положението му е безнадеждно.“

Дънкан натисна газта. Колата забръмча. След десетина мили той навлезе в познат страничен път, като отмина две чифликчийски платформи, натоварени с покъщнина. След още пет мили беше вече в село Линтън. Той спря пред къщата на доктора и скочи от колата. Дъждът го плисна като из ведро. Улицата беше пуста.