Джон Брейн - Път към висшето общество

Започнах да греба с лъжицата послушно като малко дете. Той ме гледаше с наежена доброта.

— Защо тогава ми направихте предишното предложение? — попитах аз.

— Исках да разбера със сигурност дали си подходящ за нея. Пък и това би било добро капиталовложение. Ти си умно момче.

Спомних си нещо, което Реджи беше казал вечерта на приема у Карстърс.

— Вие и по-рано сте правили нещо подобно, нали?

— Тогава тя беше само на шестнадесет години — отвърна той, сякаш се извиняваше. — Младежът беше чиновник във фабриката. Представляваше си, че е писател. И авантюрист при това. Намерих му работа в една рекламна фирма. Нямаше нищо сериозно — детска работа. Той веднага се огъна. Ако му поговориш малко по-грубо на тоя момък, в следния миг е готов да ти ближе обувките. Но това няма значение. Най-напред трябва да определим датата на сватбата.

— От самото начало вие сте били винаги против женитбата ни — казах аз. — А сега бързате да се оженим!… Все още не мога да разбера защо.

— Причината е много проста… Да, радвам се, че се изчерви.

— Но защо не ми е казала?

Браун погледна порцията пилешко, която току-що му бе поднесъл келнерът.

— Пак пилешко — изръмжа той. — Скоро и аз ще се превърна в пиле! Е, Джо, не ти е казала, защото не е искала да се ожениш по задължение. А аз не ти казах, защото не исках да се ожениш за нея по финансови причини. Защо да ти давам възможността да ми опреш пистолет в челото?

Уважението ми към него нарасна. После ме обхвана мисълта, че съм влязъл в живота, в пълния живот, че плувам по главното му течение — всички говорят за радостите на майчинството, но казват много малко за радостите на бащинството, когато човек усеща огромна животинска нежност към жената; Библията много добре го изразява с един пасаж, в който се казва, че чак вътрешностите ти изпитват копнеж по някого.

— Значи, щяхте да я оставите да роди бебето и да не ми кажете нищо?

— По-скоро бих допуснал това, отколкото да я направя нещастна за цял живот.

— Сюзън носи моя син — казах аз и се усмихнах. Бях замаян от щастие. Щастието ми беше сладко като пита с мед, най-после бях мъж. Вместо да ми вземат книгата от ръцете, сега четях следващата страница.

— Няма защо да се хилиш — рече Браун грубо. — Не съм мислил, че ще омъжа дъщеря си по този начин. — Очите му станаха матови и в гласа му прозвуча заплахата на човек, който в следния миг ще удари. — Някои бащи изпращат дъщерите си… в частни клиники. Още не е късно за това.

— Тя няма да се съгласи — ужасих се аз. — Пък и вие няма да го сторите, не бихте могли да убиете собствения си внук. Не мога да повярвам, че може да има такъв безнравствен човек. Ще я отвлека още тази нощ, заклевам се, че ще го сторя.

— Ти не знаеш какво мога да направя — каза той. — Мога пръв да разкажа всичко, което ми изнася на мен, а и с нея се справям по-добре от теб.

— Опитайте се само. Опитайте. В полицията ще отида, но няма да ви позволя!

— Вярвам, че ще го направиш. — Сякаш му беше приятно това. — Наистина вярвам, че ще го направиш. Труден клиент си ти!

— Да бъдеш почтен не значи да бъдеш труден.

— Вярно е. Пък аз нямам намерение да пращам Сюзън, където и да било.

— Тогава защо ме изплашихте?

— Исках да видя що за човек си — изрече той с пълна уста.

— Сигурно пак за това искахте да ме разкарате от Сюзън, нали?

— Никога не съм правил нищо — каза той и си сипа пържени картофи. — Жена ми поговорила с Хойлейк на една религиозна вечеринка и той се заел да те предупреди. Повече от това той не би казал никому. Подходящ тип за общината е този човек.

— А защо вие не ми го казахте?

— Защо да ти казвам? Ако си мъж, знаех, че ще ми теглиш една благословия и ще продължиш. Ако си страхливец, щеше да се подплашиш от няколко неясни заплахи и щеше да спестиш на всички цял куп неприятности. Истината е, момчето ми, че човек в моето положение не може да опознае добре човек в твоето положение. Затова те оставих да се поизпотиш.

— Джек Уелс не би трябвало да се поти така — отвърнах аз мрачно.

Браун цъкна.

— Какво да правя, да си избрал родители с повече пари. Аз не съм сътворил света.

След това дойде време за луксозното удоволствие — подробностите на щастието, възхищението от красивите цветове на чека.

— Има нещо, което не разбирам — подхванах отново. — Мислех, че сте уредили всичко между него и Сюзън. Говори се за някакво сливане.

— Нямаше нищо уредено, а сливането си е съвсем отделно. Не съм монарх и не давам дъщеря си като част от сделката.