Мери Кларк - Къщата

Затвори телефона и обясни на Деби:

— Ор е излязъл по работа и ще се прибере към четири часа. Ще трябва да почакаме дотогава. Но Деб, току-що се сетих, че според Мардж негативът е у Елейн. А тя очевидно вече го е променила. Така че дори и да има нещо, никога няма да разберем какво е то, по дяволите!

Когато се събуди в сряда сутринта към седем, Помили почувства някакво напрежение. Вятърът беше влажен, а стаята — затъмнена. Светлината, която проникваше покрай щорите, беше слаба, а по перваза на прозорците не танцуваха слънчеви лъчи.

Помили спа добре. Макар и стаята на Хана да беше близо, тя остави и двете врати отворени и сложи интеркома на нощното си шкафче. Към два часа чу, че бебето се размърда, и стана да го погледне, но то не се събуди.

Не сънувах никакви сънища, нямах халюцинации, слава богу, каза си Помили, докато посягаше към халата си. Отиде до прозореца, който гледаше към водата, и вдигна щорите. Океанът беше сив, а вълните спокойно миеха брега. През тъмните облаци, които се носеха над водата, едва-едва надничаха лъчите на слънцето.

Океан, небе, пясък и обширно пространство, помисли си Помили. Прекрасна къща, невероятна гледка. Това място й беше приятно и тя започна да свиква с него. След като баща й почина, майка й остави малката спалня на брат й, а премести леглото на Помили при себе си. Когато Джак отиде в колежа, дойде ред на Помили да има отделна стая, а щом Джак си дойдеше, тя спеше на разтегателния диван във всекидневната.

Спомням си, че като малка рисувах красиви къщи с красиви стаи, продължи да си мисли Помили, докато гледаше океана. Но никога не съм си представяла такъв дом, такова място. Може би по тази причина не успях да свикна с къщата, която купихме в Рай.

Къщата „Помни“ ще бъде домът на мечтите ни. Ще идваме тук за Деня на благодарността, за Коледа и през лятото и ще се чувстваме така, както се е чувствал Адам, когато е бил дете. Ще прескачаме и в почивните дни през всички други сезони. Това ще допълва предимствата на живота в Манхатън, защото там работата на Адам е само на няколко минути път от апартамента ни.

Помили се чудеше какви ли са били плановете на Мехитабел за бъдещия й живот. Много жени на морски капитани са плавали със съпрузите си по целия свят, като са вземали и децата със себе си. Мехитабел е заминала с мъжа си след сватбата им. Преди всичко да се обърка, може би е възнамерявала отново да тръгне с него.

Имаше логика в предположението, че Тобаяс Найт си е построил скривалище в имението или в самата къща и по тази причина са го виждали да се навърта наоколо. Ще напиша историята точно така.

Недоумяваше защо тази сутрин толкова много разсъждава върху съдбата на Мехитабел. Изведнъж намери обяснението. През третата сряда на август преди много, много години осъдили Мехитабел за прелюбодеяние, били я с камшик и я върнали вкъщи, където установила, че съпругът й е отнесъл бебето й. Днес е третата сряда на месец август, сети се Помили.

След няколко минути Помили вече не се нуждаеше от интеркома, за да разбере, че Хана е будна и гладна.

— Идвам, капризно човече — извика Помили и се забърза към детската стая.

Ейми пристигна към девет часа. Личеше й, че е разстроена. Съвсем скоро причината за притеснението й стана ясна.

— Снощи, когато се прибрах, Елейн беше у нас — започна да разказва тя. — Мистър Никълс я попитал за касетата със записа на Боби и тя сигурно се е сетила, че аз съм я взела. Поиска ми я. Не й я дадох. Заявих й, че е ваша и съм обещала да ви я върна. Елейн твърди, че е направила копие. Тъй като миналата година мистър Никълс бил много притеснен, тя се страхувала съпругът ви да не я загуби, а знаела, че вие не сте я гледали. — В очите на Ейми блеснаха сълзи. — Татко застана на страната на Елейн. Той също страшно се ядоса.

— Ейми, съжалявам, че си имала неприятности заради касетата. Но не вярвам, че Елейн е направила копие заради мен. Радвам се, че не си й я дала. Къде е тя сега?

— Тук — посегна към чантата си Ейми.

Известно време Помили държа касетата в ръка, а после я остави на кухненската маса.

— Ще я гледам по-късно. Смятам, че не би било зле да сложиш Хана в количката и да я изведеш на разходка. Предполага се, че бурята ще утихне чак утре следобед.

Адам се обади след един час.

— Как вървят нещата при вас, скъпа?

— Добре — отвърна Помили, — но времето се разваля. Предсказват, че ще има буря.

— Ейми донесе ли ти касетата със записа на Боби?

— Да.

— Гледа ли я?