Мери Кларк - Къщата

Започва да се разплита, помисли си ликуващо Нат, като затвори с трясък телефона.

Десет минути по-късно вече завиваше по шосе №6 към Орлиънс. След пет минути беше в ателието на Ор в центъра на града.

Ор беше около трийсетгодишен мускулест мъж, който повече приличаше на докер, отколкото на фотограф. Тъкмо приготвяше кафето.

— Дълъг ден — заяви той на Нат. — Снимах в Ню Лондон. Повярвайте ми, доволен съм, че се прибрах. След няколко часа ще се разрази бурята, а на мен не ми се искаше да летя в такова време. — Подаде на Нат чаша и попита: — Кафе?

Нат поклати глава.

— Не, благодаря. — Извади обезобразената снимка. — Вие ли сте я правили?

Ор я погледна за миг и отвърна:

— Да. Кой я е разрязал?

— Това се опитваме да установим. Разбрах, че Елейн Аткинс ви е наела да снимате, а после е взела негатива.

— Точно така. Много държеше да го има и ми плати допълнително за него.

— Добре. А сега разгледайте тази. — Нат разви копието, което му беше дала Елейн. — Намирате ли някаква разлика?

— Естествено. Лодката липсва. Кой го е направил? Елейн?

— Така ми беше казано.

— Е, негативът е неин и има право да го разваля както си иска.

— По телефона ми обяснихте, че когато снимате от въздуха, върху филма се отбелязва точното време и датата.

— Да.

Нат посочи долния десен ъгъл на снимката.

— Тук е отбелязано петък, петнайсети юли, петнайсет и трийсет часа.

— А над датата и часа е годината.

— Виждам. Това е времето, когато е направена снимката, така ли?

— Да.

— Нужна ми е липсващата лодка в едър план. Колко пъти снимахте и дали имате подобна снимка?

Ор се поколеба.

— Толкова ли е важно за вас? Смятате, че с нея са пренасяли наркотици или нещо подобно?

— Може би ще се окаже важно за много хора — отвърна Нат.

Ор стисна устни.

— Знам, че не сте тук, за да се любувате на фотографията ми. Между нас да си остане, аз наистина продадох на Елейн целия филм, но на тази снимка си направих дубликат. Нямам намерение да го предлагам на никого, но снимката е страшно красива и ми се щеше да си я запазя.

— Това е прекрасна новина — заяви Нат. Бихте ли направили бързо едно копие?

— Разбира се. Точно същото ли?

— Да, точно като оригинала, но аз се интересувам най-вече от лодката.

— Какво искате да научите за нея?

— Всичко, което умението ви е способно да ми разкрие. — Надраска бързо номера на мобифона си. — И колкото е възможно по-скоро. Ще чакам да ми се обадите.

В пет и нещо откараха Фред Хендин в кабинета на областния прокурор. Той отговаряше спокойно и учтиво на отправените му един след друг въпроси. Не, не познавал Вивиан Карпентър. Не, не се бил срещал лично със Скот Коуви, макар че миналата година го бил виждал в кръчмата „Даниъл Уебстър“. Да, бил сгоден за Тина Аролди.

Пръстенът? Нямал представа за какво става дума. Предишната вечер не е бил в Остървил. Излизали с Тина, а после се прибрал направо вкъщи и си легнал.

Да, на следствието чул да се говори много за някакъв пръстен, който липсвал. Във вчерашния брой на „Кейп Код Таймс“ имало подробно описание на пръстена. Близо четвърт милион долара според него била доста солидна сума. Този, който го е върнал, сигурно е бил честен човек.

— Трябва да си вървя — заяви Фред на служителите, които го разпитваха. — Ще карам годеницата си на летището в Логан. В девет часа излита за Денвър.

— Струва ми се, че Тина ще пропусне полета, Фред — каза Нат. — След малко ще я доведем тук.

Видя как по врата на Фред се появи издайническа червенина, която плъзна нагоре по лицето му. Вече не успяваше да се владее.

— Тина възнамерява да отиде на гости при брат си и семейството му — гневно отбеляза Фред. — Цялата тази история ужасно я разстрои.

— Тя разстрои много хора — тихо отвърна Нат. — Ако сте в състояние да изпитате съчувствие към някого, би следвало да започнете със семейство Карпентър. Не го хабете за Тина.

Нат отиде в апартамента на Тина заедно с Бил Уолш, един от следователите в областната прокуратура. Отначало тя отказа да ги пусне да влязат, но накрая отвори вратата.

Беше заобиколена с багаж. Във всекидневната липсваха лични вещи. Няма намерение да се връща, помисли си Нат.

— Не мога да си губя времето с вас — сопна им се Тина. — Трябва да хвана самолета. Чакам Фред.

— Фред е в кабинета на прокурора, Тина — заяви Нат. — Налага се да поговорим с него. Много е важно да си поприказваме и с вас. Ако изясним всичко бързо, ще успеете да хванете самолета.