Мери Кларк: Къщата

— А ако тя все още не е напуснала къщата, би ли искала да живееш в нея? — попита я закачливо Адам.

— Много ми се ще да е останала — отвърна Помили. — Ще я купим, нали? За Хана ще е истинско удоволствие да прекарва лятото тук, както навремето е било с теб. А и аз харесвам тази къща. Тя е първата, която чувствам като свой собствен дом.

— Естествено, че ще я купим.

На обяд, няколко минути след като полицаите си тръгнаха, при тях пристигна Джан. Безмълвната й прегръдка казваше много неща.

— Имаше само едно писмо от Ирландия — съобщи им тя.

Помили веднага го отвори.

— От Филис е. О, вижте, тя наистина е направила задълбочени проучвания на родословието на баща ми.

В плика откриха свитък от данни за родословни връзки, свидетелства за раждане и смъртни актове, копия от статии, поместени в различни вестници, и няколко избелели снимки.

— Изпусна писмото — рече Адам на Помили, а после го вдигна и й го подаде.

То гласеше:

Скъпа Помили,

Толкова съм развълнувана. Исках да видиш това веднага. Проследих родословието ти до първата жена, която се е казвала Помили. Историята, свързана с нея, е чудесна. Била отгледана от бебе в Конъмара от семейството на мистър Лонгфорд, братовчед на баща и. Няма данни за селището, в което се е родила, но годината е 1705-а. На седемнайсет години се е омъжила за фермера Ейдриън Маккарти от Голуей. Двамата имали четири деца. Част от основите на къщата им все още са запазени. Сградата е била с изглед към океана.

Жената, за която ти споменах, сигурно е била много красива (виж портрета й, който ти изпращам) и според мен приликата между нея и теб е доста голяма.

Но, Помили, сега следва най-интересният факт и Хана вероятно ще го има предвид, ако реши, че харесва твоето име повече от своето, но не желае да бъде наричана „младата Помили“ или „малката Помили“.

Името ти е толкова рядко срещано, защото, когато била малка, твоята предшественица не можела да произнася собственото си име и се наричала Помили.

Името, което й дали при раждането, било Помни…

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4743

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Къщата

ИК „Обсидиан“, София, 1995

Редактор: Кристин Василева

Коректор: Петя Калевска

Художник: Кръстьо Кръстев

ISBN 954-8240-20-3

Меа culpa (лат.) — Моя е вината. — Б.пр.