Мери Кларк - Къщата

Помили обаче не възнамеряваше да повдига този въпрос. Реши да поговори с момичето за подготовката й за заминаването в колежа.

Когато започна да споделя плановете си, Ейми се оживи:

— Говорих с бъдещата си съквартирантка по телефона. Изглежда приятно момиче. Разбрахме се за покривките на леглата и за пердетата. Майка й ще помогне да ги изберат, а аз ще платя половината от цената.

— А помислила ли си за тоалетите?

— Елейн каза, че някой ден ще идем с колата до Бостън и ще… Чакайте, как всъщност се изрази тя? „Двете момичета ще прекарат един чудесен ден заедно.“ Не е ли отвратително?

— Ейми, не бъди във война с нея — посъветва я Помили. — Елейн ще се омъжи за баща ти.

— Защо? Тя не го обича.

— Разбира се, че го обича.

— Помили, исках да кажа мисис Никълс, баща ми е страшно досаден мъж.

— Ейми!

— Аз наистина смятам така. Той е мил, любезен, добър и преуспяващ, но не за това става дума. Елейн не го обича. Той й прави сантиментални подаръци или поне й ги поднася по сантиментален начин, а тя се преструва, че е страшно доволна. Ще го накара да се чувства нещастен и осъзнава, че на мен всичко ми е ясно. Ето защо не може да ме понася.

— Ейми, надявам се, че един ден Хана няма да говори така за баща си — отбеляза Помили и поклати глава, понеже признаваше, че Ейми е права.

— Вие се шегувате. Мистър Никълс е точно от този тип мъже, които жените харесват. И ако искате да знаете, Елейн е начело на списъка.

Когато Ейми си тръгна, Помили обходи къщата и заключи навсякъде. Пусна радиото на местната станция, за да чуе прогнозата за времето. Разбра, че се задава буря, която ще стигне до Кейп Код в късните следобедни часове или вечерта на следващия ден. Трябва да проверя дали тук има фенерче и свещи, в случай че се наложи да ги използваме, помисли си тя.

Точно когато сядаше на бюрото си в библиотеката, телефонът иззвъня. Беше Джан Пейли.

— Вчера, докато бяхте у Скот Коуви, страшно ми липсвахте — заяви Джан. — Исках да ви съобщя, че Фийби отново повдигна въпроса за Тобаяс Найт. Помили, според мен сте права. Тя се опитва да ни каже нещо за него.

— Вчера, след като закарах Адам на летището, се отбих в къщата в Истхам, която той е построил — отвърна Помили. — Жената, която беше на рецепцията, ми показа негов портрет. Джан, Тобаяс изглежда като подлец и конте. Не мога да си представя, че Мехитабел се е занимавала с него. Друг интересен момент е, че според данните, с които разполагаме, е била бременна в третия месец от Андрю Фриман, когато са я осъдили за прелюбодеяние. — Тя замълча. — Струва ми се, че разсъждавам на глас. Изкарала съм две бременности и любовната връзка е последното нещо, за което бих се сетила през първите три месеца, а дори и по-късно.

— В такъв случай какво мислите?

— Тобаяс Найт е бил един от хората, които са ограбвали претърпелите корабокрушение плавателни съдове. Разпитвали са го за изчезналия товар на „Танкфул“ приблизително по същото време, когато е бил видян да посещава Мехитабел в неподходящо време. Ами ако не е посещавал нея? Ако тя въобще не е знаела, че той се навърта около къщата? Ако не си е признал, че се среща с Мехитабел, хората са щели да потърсят друга причина, поради която е бил там. Не е изключено да е укривал част от плячката си от кораба „Танкфул“ в имението, а дори и в самата къща.

— О, в къщата едва ли — изказа несъгласието си Джан.

— Стаите на долния етаж тук са по-малки, отколкото в къщата в Истхам. Но погледнати отвън, двете къщи са еднакви. Ще се поогледам по-внимателно.

— Едва ли би било от полза. Ако е съществувало някакво помещение, което се е използвало за склад, то сигурно е било зазидано най-малко преди двеста години. Но все пак не е изключено.

— Някой някога споменавал ли е, че в къщата има скривалище?

— Пред мен не. Но последният предприемач свърши огромна работа. Казва се Ник Бийн и е от Орлиънс.

— Ще възразите ли, ако му се обадя по телефона утре?

— Не, естествено. И спокойно можете да огледате къщата. Лека нощ, Помили.

След като остави слушалката, Помили се облегна на стола и впери поглед в портрета на Мехитабел и Андрю. Изглеждаха толкова щастливи на кораба.

Мехитабел умряла, кълнейки се, че е невинна. Една седмица по-късно Андрю отплавал в океана, въпреки че се задавала буря, изгарящ от желание да й върне бебето, изплаквайки любовта си към своята съпруга. Дали е бил убеден, че Мехитабел е невинна, и затова е обезумял от скръб?

Интуицията на Помили й подсказваше, че е на прав път.