Мери Кларк - Къщата

В девет часа сутринта съдебната зала в Орлиънс беше препълнена. Присъстваха много журналисти. Огромният шум около смъртта на Вивиан Карпентър Коуви беше привлякъл търсачите на сензации, които се състезаваха с приятели и жители на града за ограничения брой места.

— Прилича на среща по тенис — чу Нат един репортер да шепне на колегата си някъде към обяд.

Става дума за убийство, а не за игра, помисли си Нат, но все още нямаме достатъчно доказателства.

Областният прокурор представи отлично уликите. Беше ги изброил точка по точка: връзката на Коуви с Тина до последната седмица преди брака му с Вивиан, охлузения пръст и липсващия пръстен, пропуска, изразяващ се в това, че не са слушали прогнозата за времето, факта, че тялото на Вивиан не е могло да бъде изхвърлено на брега на мястото, където е било открито.

Съдията често задаваше въпроси на свидетелите. Най-внимателно разгледа чертежите и протокола от аутопсията. Тина се оказа обезсърчаващо добра свидетелка в полза на Коуви. Веднага призна, че е била предупредена от него за връзката му с Вивиан и че го е посещавала в Бока Рейтън с надеждата отново да събуди интереса му.

— Бях луда по него — заяви тя, — но разбрах, че след брака му с Вивиан всичко е свършено. Той наистина я обичаше. А аз вече съм сгодена. — Тина отправи очарователна усмивка на Фред.

През почивката Нат забеляза как хората отместват очи от Скот Коуви, който имаше външност и държание на филмова звезда, към Фред — нисък и набит, с оредяваща коса, съвсем смутен. Не беше трудно човек да се досети какво си мислят — Тина се е примирила с Фред Хендин, след като не е успяла да откаже Коуви от Вивиан.

Показанията на Конър Маркъс, шейсет и пет годишен жител на Истхам, който едва не беше загубил внука си по време на бурята, биха могли да решат изхода на делото, дори и без Коуви да свидетелства.

— Никой, който не е бил там, навярно не е в състояние да разбере колко внезапно се разрази бурята — каза той, а гласът му трепереше. — Двамата с Тери, внука ми, ловяхме риба. Изведнъж се появи течение. След има-няма десет минути вълните започнаха да заливат лодката и без малко не погълнаха Тери. Всяка вечер падам на колене и благодаря на бога, че не съм на мястото на този млад човек. — Той посочи към Коуви с насълзени очи.

Спокойна и самоуверена, Елейн Аткинс описа промяната, настъпила у Вивиан Карпентър след запознанството й със Скот Коуви, и семейното им щастие, на което била свидетелка.

— В деня, в който разгледаха къщата „Помни“, заговориха, че биха желали да я купят. Искаха да имат много деца. Но Вивиан реши, че първо трябва да продаде къщата си.

Нат за първи път чуваше тази подробност. А тя придаде достоверност на твърдението на Коуви, че не е бил наясно относно размера на наследството на Вивиан.

Дойде време за обедната почивка. Следобед беше призован адвокатът на Вивиан от Хаянис. Оказа се, че и неговите лаконични показания са в полза на Коуви. Хенри Спрейг се представи успешно като съсед на обвиняемия, който потвърди привързаността на младоженците един към друг. Назначеният от застрахователната компания следовател просто повтори самопризнанията на Тина, че е посещавала Коуви в Бока Рейтън.

Родителите на Вивиан също свидетелстваха. Признаха, че дъщеря им винаги е имала емоционални проблеми и трудно се сприятелявала с хората. Според тях Вивиан била в състояние да развали отношенията си с всеки заради някаква обида, която съществува само във въображението й. Ето защо според тях не било изключено да се е случило нещо, което я е накарало да заплаши Скот, че ще го лиши от наследство.

Ан Карпентър повдигна въпроса за смарагдовия пръстен.

— Никога не я е стягал толкова много — подчерта тя. — А и Виви проявяваше невероятно суеверие, що се отнася до него. Беше се заклела пред баба си, че никога няма да го сваля от пръста си. — Когато я помолиха да опише пръстена, тя обясни: — Беше красив колумбийски камък, пет и половина карата, с по един голям диамант от двете страни, вграден в платинена подложка.

После на свидетелското място застана Коуви и заговори спокойно. Усмихваше се, докато разказваше за началото на връзката си с Вивиан.

— „Започвам да те опознавам“ беше любимата ни песен. — За смарагдовия пръстен заяви следното:

— Непрекъснато я притесняваше. Онази последна сутрин го дърпаше и го въртеше. Но съм абсолютно сигурен, че беше с него на лодката. Навярно го е преместила на лявата си ръка. — Накрая описа как я е загубил в бурята. Очите му се напълниха със сълзи, гласът му затрепери, той поклати глава и каза: — Не мога да понеса мисълта за това колко уплашена е била.