Мери Кларк - Къщата

Адам се поколеба.

— Понякога Фийби говори налудничави неща.

— Да, но невинаги.

Адам отиде да позвъни и се върна усмихнат.

— Фийби е по-добре. Хенри ви чака.

Още осемнайсет дни, каза си Хенри, докато наблюдаваше как Фийби си играе на „пляс-пляс ръчички“ с Хана, която седеше в скута на Помили. Ужасяваше се от мисълта, че една сутрин ще се събуди и Фийби няма да е до него.

Днес тя вървеше по-нормално. Не влачеше толкова несигурно краката си — походка, станала напоследък съвсем обичайна за нея. Хенри знаеше, че подобрението няма да е за дълго. Моментите на просветление ставаха все по-редки, но, слава богу, вече не я преследваха кошмари. През последните нощи спа доста добре.

— Внучката ми също обича да си играе на „пляс-пляс ръчички“ — обясни Фийби на Хана. — Тя е горе-долу колкото теб.

Лора вече беше навършила петнайсет години. Болният загубва дълготрайната си памет най-накрая, точно така каза лекарят. Хенри беше признателен на съпругата на Адам за изпълнения с разбиране поглед. Какво красиво момиче е Помили, помисли си той. За две седмици косата й беше изсветляла, а кожата й имаше лек загар. Това още повече подчертаваше тъмносините й очи. Имаше приятна усмивка, но днес Хенри забеляза, че изражението й е променено — на лицето й се беше появила тъга, която преди отсъстваше.

После, когато я чу да говори с Фийби, той се зачуди дали проучването на къщата „Помни“ не й е повлияло зле. Защото историята на този дом наистина беше трагична.

Прочетох за смъртта на Мехитабел — рече Помили. — Според мен тя се е предала напълно, след като е разбрала, че Андрю няма да й върне детето.

Фийби искаше да каже нещо. Беше свързано с Мехитабел и с това, което щеше да се случи със съпругата на Адам. Щяха да я вкарат в онова тъмно място, където Андрю Фриман беше оставил Тобаяс Найт да се разложи, и после щяха да я удавят. Ех, ако можеше да го обясни. Ех, ако лицата и гласовете на хората, които щяха да убият съпругата на Адам, не бяха само смътни сенки. Как да я предупреди?

— Вървете си! — извика Фийби и започна да бута Помили и бебето. — Вървете си!

— Като свидетели майката и бащата на Вивиан ще подействат емоционално на съдебните заседатели — каза Адам. Искаше Скот да е подготвен за тази ситуация. — Ще ви опишат като сметкаджия, чиято бивша красива любовница го е посетила през седмицата, преди той да се ожени. Няма да пропуснат да споменат и факта, че след като е убил дъщеря им, е изтръгнал пръстена от ръката й като последно доказателство за алчността си.

Личеше си, че Скот Коуви е напрегнат от предстоящото следствие. Двамата седяха един срещу друг, а Адам беше разтворил бележника със записките си.

— Не мога да направя нищо друго, освен да кажа истината — тихо заяви Скот.

— От значение е начинът, по който ще я кажете. Ще трябва да убедите съдията, че бурята е застрашавала вашия живот не по-малко от нейния. Разполагам със свидетел, който едва не е загубил внука си, след като лодката им била залята от вълните. Хванал детето за крака, когато се премятало през парапета.

— Щяха ли да го обвинят в убийство, ако не беше успял да го спаси? — с горчивина попита Скот.

— Точно тази мисъл бихме искали да провокираме в съзнанието на съдията.

След час, когато си тръгваше, Адам заяви:

— Никой не е в състояние да предскаже изхода на следствието. Но смятам, че имаме шанс. Просто не забравяйте, че не бива да губите самообладание и да критикувате родителите на Вивиан. Приемете едно нещо — те са опечалените родители, а вие сте опечаленият съпруг. Непрекъснато си повтаряйте, че сте съпруг, докато те се опитват да ви изкарат убиец, който се е възползвал от възможността да се сдобие с богатството на дъщеря им.

Адам се изненада, когато видя, че Помили и Хана го чакат в колата.

— Боя се, че разстроих Фийби — каза му Помили. — Не биваше да споменавам името на Мехитабел. Кой знае защо, това я раздразни ужасно.

— По принцип за тези пристъпи не съществува обяснение — отвърна Адам.

— Не знам. Моите се отключват от определени стимули, нали?

— Не е същото.

„Мами, мами!“ Толкова весел звук. Нощта, когато й се стори, че чу Боби да я вика. Дали не беше сънувала гласа му, така както звучеше в Пет Хамптън? Дали беше щастлив спомен или халюцинация?

— Кога ще ходиш в Ню Йорк? — попита тя.

— Ще трябва да изслушаме решението на съдията или утре късно следобед, или във вторник сутринта. Възнамерявам да остана от понеделник вечер до четвъртък сутрин. Но ти се заклевам, че с това приключвам работата си за месеца, мила.