Мери Кларк - Къщата

Цял час разстила с удоволствие папките, после отвори една, до която още не беше се докосвала, и започна да я прелиства.

Скиците бяха най-отгоре. Отново внимателно разгледа портрета на капитана и Мехитабел на кораба, после го закачи на стената до бюрото си. До него сложи собствените си рисунки и портрета, който Джан й донесе от библиотеката в Брустър. Те са почти еднакви, помисли си Помили. Сигурно съм срещнала нещо подобно в папките.

Вече си беше съставила план за работа. Изчете новите материали, търсейки името на Тобаяс Найт.

За първи път попадна на него във връзка с наказанието, наложено на Мехитабел: „По време на църковната служба в Монъмой през третата сряда от август на лето Господне хиляда седемстотин и пето Мехитабел, съпругата на капитан Андрю Фриман, беше осъдена в присъствието на нейния съпруг, на обвинителите й, на човека, извършил прелюбодеяние с нея, който се покая, и на хората, напуснали домовете и задълженията си, за да станат свидетели на наказанието за изневяра.“

Третата сряда през август, каза си Помили. Било е горе-долу по това време. И Андрю е гледал, докато са я измъчвали. Как е могъл да го понесе?

Имаше бележка с почерка на Фийби: „Капитан Фриман е отплувал същата нощ, като е взел със себе си шестседмичното бебе и една робиня индианка за дойка.“

Оставил е Мехитабел в тежко състояние и й е отнел бебето. Помили вдигна очи към портрета, който беше направила на Андрю Фриман. Надявам се, че не си изглеждал силен и сигурен в себе си този ден, разсъждаваше тя. Откачи рисунката от стената, взе въглена и с бързи, уверени движения промени самонадеяното му изражение.

Възнамеряваше да изобрази жестокост, но колкото и да се опитваше, когато свърши, лицето на Андрю Фриман беше изкривено от мъка.

Може би все пак си благоволил да признаеш пред себе си, че съжаляваш за злото, което си й причинил, каза си Помили.

Ейми донесе Хана в кухнята, за да й даде да изпие шишето със сок. Както стоеше с бебето на ръце, нещо я смути. Откъм предната част на къщата долиташе тихо хлипане. Ето какво е чула вчера Кари, помисли си тя. Навярно мисис Никълс се е прибрала по-рано, а ние не сме разбрали.

Мисис Никълс успява да се владее, щом наоколо има хора, но когато е сама, се чувства много потисната, продължи да разсъждава Ейми, чудейки се дали е редно да обсъди случилото се с мистър Никълс.

Ейми се ослуша. Не, това не беше плачът на мисис Никълс. Вятърът отново духаше както вчера и издаваше звук, подобен на хлипане, който отекваше в комина. Пак си сгрешила, Кари, каза си Ейми.

14 август

В неделя сутринта Адам настоя след църковната служба да обядват навън.

— Снощи и двамата работихме, макар че плановете ни бяха други, а днес следобед трябва да прекарам най-малко половин час със Скот Коуви — заяви той.

Помили не можа да му откаже, макар да й се искаше да си остане на бюрото. От документите в последната папка на Фийби Спрейг, която прегледа, научи обстоятелствата около смъртта на Мехитабел.

Капитан Андрю Фриман плавал в продължение на две години, след като отвел малката си дъщеря. Мехитабел непрекъснато го чакала на „вдовишката площадка“ на „Никвенум“, както била наричана къщата по онова време.

Когато забелязала платната на кораба му, тя отишла на пристанището, за да го посрещне. „Сърцераздирателна гледка“ — споменаваше в писмото си членът на Градския съвет Джонатан Уийкс.

Страдаща, смирената жена коленичи пред него и го помоли да й върне детето. Той й отговори, че дъщеря й никога няма да види порочната си майка. Заповяда на Мехитабел да се махне от дома му. Но на всички им беше ясно колко болна и уморена е тя и я отнесоха там, а през нощта душата й отлетя на небето.

Според слуховете капитан Фриман станал свидетел на смъртта й и последните й думи били: „Андрю, тук ще чакам детето си и тук умирам, жестоко оскърбена, без да съм извършила грях.“

Докато Помили и Адам седяха в „Ред Фезънт“, където си поръчаха шунка с яйца и холандски сос, тя му разказа какво е прочела в последната папка на Фийби.

— Баща ми обичаше този ресторант — отбеляза Адам и се огледа. — Толкова ми е мъчно, че вече го няма. Ето, и на теб щеше да ти помогне сега. Знаеше с най-големи подробности историята на Кейп Код.

— Бог ми е свидетел, че и Фийби Спрейг я е знаела — заяви Помили. — Адам, според теб удобно ли е да се обадим на семейство Спрейг и да ги попитаме дали двете с Хана можем да им отидем на гости, докато ти си при Скот?