Мери Кларк - Къщата

— Художникът е само на двайсет и една години, но е талантлив. Някой ден картината може би ще струва много пари.

Не съм очарован, каза си Нат.

— Ще си помислим още малко — заяви Деби. След като излязоха навън, тя въздъхна: — Днес не ми изглежда толкова красива. Е, нищо.

Галерията беше близо до главната улица.

— Ще обядваме ли? — попита Нат.

— Може би искаш да излезем с лодката?

— Не, предпочитам да отидем в „Уейсайд“. Тина днес е на работа и ми се иска да ме види в ресторанта. По-лесно ще разобличим Коуви, ако я накараме да се обърка, докато дава показания.

Минаха покрай агенцията за недвижими имоти „Аткинс“. Деби спря и се загледа във витрината.

— Винаги проверявам, за да видя дали няма нови снимки на къщи по крайбрежието — каза тя. — В края на краищата не е изключено някой ден да спечелим от лотарията. Страшно съжалявах, когато свалиха снимката на къщата „Помни“. Много ми харесваше. Мисля, че от нея дойде вдъхновението ми да проявя интерес към акварелите…

— Виж, като че ли Мардж се кани да я върне обратно на мястото й — прекъсна я Нат.

В кабинета на Елейн Мардж отвори задната страна на витрината и докато я наблюдаваха, сложи на празното място снимка в красива рамка. Забеляза ги, помаха им и излезе да си поговорят.

— Здравейте, детектив Куган. Мога ли да ви бъда полезна с нещо? Имаме няколко изключително привлекателни къщи.

— Засега не възнамеряваме да купуваме — отвърна Нат. — Съпругата ми се е влюбила в тази снимка. — Той посочи къщата „Помни“. — За съжаление е доста над възможностите ни.

— Тя просто привлича клиентите — отбеляза Мардж. — Всъщност е копие на снимката, която преди стоеше тук. Елейн го направи заради Адам Никълс и аз го слагам тук, докато той дойде да си го прибере. Елейн даде оригинала на Скот Коуви.

— На Скот Коуви?! — възкликна Нат. — За какво му е?

— Според нея той проявявал интерес към къщата „Помни“.

— Мислех си, че час по-скоро иска да се махне от Кейп Код — заяви Нат. — Ако, разбира се, му позволят да го направи.

Изведнъж Мардж се почувства неловко, усещайки, че навярно е навлязла в забранена територия. Знаеше, че Нат Куган води разследване на Скот Коуви. От друга страна, това му беше работата, а двамата с жена му й допадаха и не беше изключено в бъдеще да им станат клиенти. Мисис Куган продължаваше да се любува на снимката. Мардж си спомни, че Елейн би могла да направи още едно копие от негатива.

— Бихте ли желали да притежавате тази снимка? — попита тя.

— Разбира се — отвърна Деби. — Знам дори къде й е мястото у дома.

— Ще помоля Елейн да ви приготви копие — предложи услугите си тя.

— Значи въпросът е уреден — заключи Нат.

В „Уейсайд“ разбраха, че Тина е болна. Беше се обадила по телефона, за да съобщи, че ще отсъства.

— Вече съм я накарал да се страхува — заяви Нат. — Това е добре.

Докато ядяха руло с пълнеж от омари, изведнъж Деби възкликна:

— Снимката не е същата, Нат!

— Какво искаш да кажеш?

— В нея имаше нещо различно. Чак сега се сетих. Предишната беше с лодка. Не е ли странно?

В събота сутринта Адам напомни на Помили да се обади на Ейми, за да я уведоми, че няма да е нужно да идва този ден. Той имаше среща с един експерт, който му беше препоръчал началникът на пристанището в Чатам.

— Трябва ми някой, който да отговори на въпросите на хората от бреговата охрана в Удс Хоул относно мястото, където е било изхвърлено тялото на Вивиан. Но няма да се бавя. Ще се прибера най-късно до един.

По-добре малко, отколкото нищо, помисли си Помили. Може и да не ми повярва, че просто съм сънувала Боби, но поне не възразява да остана вкъщи сама с бебето.

— Тази сутрин искам да работя — отвърна тя. — Ще повикам Ейми да се грижи за Хана, докато дойде време за обяд.

— Ти решаваш, скъпа.

Ейми пристигна точно когато Адам излизаше. Притесни се, когато чу Помили да пита:

— Адам, къде е онази касета с Боби от Ист Хамптън? Вече съм готова да я видя.

— В апартамента е.

— Моля те, би ли я донесъл следващия път, когато ходиш в Ню Йорк?

— Естествено. Ще я гледаме заедно.

Може би трябва да им кажа, че е у мен, разсъждаваше Ейми. Ами ако им стане неприятно, че съм я гледала? Не, по-добре да я върна в къщата на Елейн колкото е възможно по-скоро. Не е изключено мистър Никълс да си спомни, че я е оставил в Кейп Код, и да попита Елейн за нея.

Когато влезе в библиотеката и затвори вратата, Помили веднага усети, че има нещо различно в атмосферата. Беше много студено. Сигурно защото сутрин в тази стая не влиза слънце, помисли си тя. Но все пак реши да не пренася документите в кухнята. Там губеше време да ги прехвърля непрекъснато. Щеше да ги подреди на пода в библиотеката, както правеше в кабинета си в Ню Йорк, и да прикрепи към всяка папка лист хартия, върху който да напише с големи букви какво съдържа. По този начин лесно щеше да намира това, което търси, а когато свършеше да работи за деня, щеше да затвори вратата, без много-много да разтребва.