Мери Кларк - Къщата

— Както се изрази снощи, ти не си човек, който би ме целунал и би си признал всичко. Но на какво основание тя е гледала заедно с теб касетата със записа на моето детенце?

— За бога, Помили, Елейн просто се отби, докато бях пуснал касетата. А аз всъщност не гледах Боби, а теб.

— С любимата си.

— Не, с една стара приятелка.

— Която е споменала пред бъдещата си заварена дъщеря, че след като ме натикате в психиатричната клиника в Ню Йорк, ти ще се върнеш тук с Хана.

Адам се изправи на крака.

— Ще отида да се преоблека, а после ще поплувам.

— Нима ще оставиш Хана сама с мен?

Той не отговори, а се обърна и се отдалечи.

Помили го наблюдаваше, докато се изкачваше по пътеката. Беше се навел напред и вървеше с ръце в джобовете. Спомни си, че Кари Бел го е чула да споделя с Елейн за вината, която чувства, понеже не е бил с нея по време на катастрофата.

Точно след смъртта на Боби каза същото и на нея, а тя му отвърна гневно: „Не се опитвай да ме накараш да се чувствам по-добре. Отдавна се беше уговорил за тази среща. Не исках да променяш плановете си заради поканата, която получих в последния момент.“

Адам никога повече не спомена за това.

След няколко минути, когато той се върна, Помили му заяви:

— Адам, познавам се прекрасно. Ще обясня на доктор Кауфман, че вече съм в състояние да се справям сама с пристъпите си. Ще подчертая също, че ако ти не можеш да приемеш този факт, бракът ни няма да продължи дълго. В историята за къщата „Помни“ се разказва за един съпруг, който не вярвал на жена си. Не повтаряй грешката му.

По пътя към къщи Ейми си блъскаше главата дали да предупреди баща си. Според нея Кари Бел сигурно щеше да го уведоми, че е плакала. Мисис Никълс я попита за това.

— Не съм плакала — отрече тя. — Честна дума. На Кари й се счуват разни неща.

Сметна, че мисис Никълс й повярва, но баща й вероятно щеше да приеме думите на Кари Бел за истина. Напоследък той постоянно се тревожеше за нея. Можеше поне да спре да я уверява колко чудесно ще е отново да има майка.

През следващия месец навършвам осемнайсет години, мислеше си Ейми. Крайно време е татко да спре да превъзнася Елейн пред мен. Ще се радвам да се ожени, но не бих искала точно тя да му стане съпруга.

Тази вечер възнамеряваше да ходи с приятелите си в Хаянис. Но Елейн беше решила да ги покани на гости и баща й я помоли, всъщност почти й заповяда да отиде с него, като накрая заяви настоятелно: „Не наранявай чувствата на Елейн.“

С нетърпение очаквам да започне семестърът, каза си Ейми, когато зави от главната улица към околовръстния път. После въздъхна. О, мамо, защо си отиде толкова рано?

Може би по тази причина чувстваше мисис Никълс страшно близка. Точно както на нея й липсваше майка й, на мисис Никълс й липсваше нейното момченце. Но сега мисис Никълс имаше Хана.

А аз имам Елейн, горчиво си помисли тя, докато караше по алеята към дома си.

По-късно обаче беше доволна, че баща й я накара да го придружи на вечерята. Там беше Скот Коуви и тя му помогна да сварят омарите, които беше донесъл. Беше страшно мил и макар да имаше толкова много проблеми, не занимаваше хората с тях. Разказа й за Чапъл Хил.

— Една от пиесите, с които се представяхме на турнето, се игра в колежа десетина дни. Великолепен град. Ще ти бъде безкрайно забавно.

Ейми забеляза, че по време на вечерята избягваха да говорят за следствието. Елейн не пропусна да я попита дали Кари Бел отново не е чула стъпки, докато е чистила през деня.

Момичето се възползва от възможността да спомене за плача:

— Не, ала може би ще сподели с вас, че ме е чула да плача. Но се е заблудила.

— Чула е плач? — попита Елейн. — Помили ли беше?

— Не, защото мисис Никълс беше навън с мисис Пейли, а когато се върна, изглеждаше добре.

Ейми не желаеше да разговаря с Елейн за мисис Никълс. Елейн смяташе, че тя е на ръба на нервната криза. Ако бях дошла с колата си, мислеше си Ейми, щях да си тръгна. Не ми се стои повече тук.

Когато Скот Коуви се накани да си върви, реши да не пропуска тази възможност.

— Скот, имате ли нещо против да ме откарате у дома? — попита го тя. После положи усилие гласът й да прозвучи уморено и се обърна към баща си: — Татко, днес ми беше доста натоварено и ми се ще да се прибера. Освен ако не трябва да ви помогна да измиете съдовете, Елейн?

— Не, върви си. Да се грижиш за едно бебе цял ден не е лека работа.

След като ги убеди колко е уморена, Ейми осъзна, че няма какво да прави през останалата част от вечерта. Не можеше да им съобщи, че възнамерява да се срещне с приятелите си. По телевизията не даваха нищо интересно, а не й беше удобно да накара Скот да я заведе в някой видеоклуб. Чакай малко, каза си тя, Елейн има чудесна колекция от стари филми. Непрекъснато дава касети на татко.