Мери Кларк - Къщата

— Гледала си касета с Боби?

— Мистър Никълс я донесе, когато нае онази малка къща. Разправях на Ейми, че лицето му беше ужасно тъжно, докато я гледаше. Бяха двамата с Боби в плувния басейн, после мистър Никълс го извади от него и го сложи на терасата, а вие повикахте момченцето и го се затича към вас.

Помили преглътна бучката в гърлото си.

— Направихме записа две седмици преди катастрофата — отвърна тя, като се опитваше да запази гласа си спокоен. — Не можах да намеря сили да изгледам касетата. Беше толкова щастлив ден.

Сега искам да я видя, помисли си Помили. Готова съм да я изгледам.

Кари прибра парите в портмонето си.

— Тогава мис Аткинс беше при мистър Никълс и той й разказваше за Боби. Спомена, че се чувства виновен, защото в деня на катастрофата не бил с вас, а играел голф.

Добра работа свърших, мислеше си Адам, докато се движеше по тесния път, който водеше към къщата „Помни“. За жалост имам още един ангажимент. Наближаваше три часа, а в пет му предстоеше да се срещне с Фред Хендин.

Но поне щеше да си бъде у дома за малко, а времето беше идеално за къпане. Дано Помили имаше желание да отиде с него на плаж.

Колата на Ейми беше на алеята. Обзе го смесено чувство на облекчение и раздразнение. Момичето беше добро и съвестно, но би било чудесно, ако можеха да бъдат сами с Помили и Хана, без някой постоянно да им се мотае в краката.

Чудеше се, след като той реагира по този начин, какво ли й е на Помили. Със свито сърце осъзна, че двамата бързо се връщат към отношенията си, преди Помили да забременее с Хана — отдалечени един от друг, непрекъснато готови да избухнат.

В къщата нямаше никой. Ако Помили се е върнала, дали не бяха отишли на плаж? Приближи се до ръба на скалата и погледна надолу.

Помили седеше с кръстосани крака върху одеялото, облегнала на гърдите си Хана. Идеална картина, помисли си Адам. Косата на Помили се развяваше на гърба й. Стройното й тяло беше загоряло и красиво. Двете с Ейми изглеждаха потънали в разговор.

Ейми лежеше на пясъка с лице към Помили, подпряна на лакът и обхванала с длан брадичката си. Сигурно не й е лесно, каза си Адам. Винаги е малко страшно, когато човек отива да учи в колеж, а според Елейн момичето все още не може да се примири с факта, че баща й ще се жени втори път.

— Елейн заяви също: „Тя не разбира какъв късмет има, че Джон е в състояние да си позволи да я изпрати в Чапъл Хил.“

Елейн не беше завършила колеж. Преди двайсет и една години в края на лятото, когато всички от групата се подготвяха да постъпят в елитни училища, майка й току-що отново си беше загубила работата и на Елейн й се наложи да постъпи като машинописка в една агенция за недвижими имоти. Очевидно се е справяла много добре, разсъждаваше Адам, защото сега тя притежаваше агенцията.

В този момент Помили вдигна нагоре очи. Адам се спусна по стръмната пътека. Когато стигна до тях, усети, че присъствието му не е желано.

— Здравейте — неуверено ги поздрави той.

Помили не му отговори.

Ейми скочи на крака.

— Здравейте, мистър Никълс. Няма ли повече да излизате?

— И аз те питам същото, Адам — каза Помили. — Защото, ако оставаш, Ейми би искала да си тръгне.

Адам се опита да не обърне внимание на хладния й тон.

— Добре, Ейми, можеш да си вървиш.

Клекна на одеялото и изчака Ейми да се сбогува с Хана и с Помили. Когато момичето се отдалечи, Адам заяви:

— Ще отида да си сложа банския, щом тя се преоблече и си тръгне.

— И ние ще дойдем с теб. Стига ни толкова плаж за днес.

— По дяволите, Помили, няма ли най-после да престанеш?

— Какво имаш предвид?

— Мила, не бива да допускаш отново да се отдалечим един от друг — умолително й отвърна той.

Хана го погледна неуверено.

— Всичко е наред, миличка, просто се мъча да накарам майка ти да спре да ми се сърди — успокои я той.

— Адам, не става дума за сърдене. Говорих с доктор Кауфман. Ще ни се обади в четири и половина. Отказвам категорично да постъпя в болница. Опитах се да се свържа и с мама в Ирландия, но не я открих. Поръчах да й предадат да ми позвъни веднага. Ще я помоля да прекъсне пътуването си. Ако по някакъв начин ти и доктор Кауфман успеете да ме вкарате в болницата против волята ми, тогава моята майка, която по професия е медицинска сестра, ще се грижи за бебето ми, а не твоята приятелка Лейн.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?

— Адам, когато дойде тук миналата година, виждахте ли се с Елейн?

— С нея сме стари приятели. Естествено, че се виждахме. Но това не означава нищо.