Мери Кларк - Къщата

Адам разговаряше с младата сервитьорка в канцеларията на „Даниъл Уебстър“ в Сандуич.

— Това беше през юли миналата година, нали?

— В началото на юли. Тогава Тина ходеше с Фред. Много приятен мъж. Но тя го заряза веднага щом Скот се появи на хоризонта.

— Смятахте ли, че Скот има сериозни намерения към Тина?

— Боже мой, не, естествено! Всички разбрахме, че Скот преследва много по-големи цели. Не би се оженил за жена, която работи, за да си изкарва прехраната. Разправяхме на Тина, че е луда, защото е зарязала Фред заради него.

— Известно ли ви е дали Тина се е виждала със Скот през зимата?

— Знаеше, че той е в Бока Рейтън, и искаше да започне работа там. Но според мен Скот я е уверил, че ако всичко е наред, ще се върне в Кейп Код.

— За Тина не беше тайна, че Скот се среща с Вивиан Карпентър, нали?

— Не, но този факт не я притесняваше. — Точно това, което ми каза Скот, помисли си Адам. — А Вивиан знаеше ли за Тина?

— Не виждам как е могла да разбере, освен ако самият Скот не си е признал.

— Известно ли ви е защо Тина напусна работата си тук?

— Обясни ми, че Скот се е оженил, а тя отново се среща с Фред. Държала да бъде свободна вечер, за да е с него. Почвал работа рано и си лягал най-късно в десет часа. Искаше да сервира само на закуска и на обяд, а тук не беше възможно.

— Лиз, ще бъдете призована като свидетел на следствието. Не се притеснявайте. Областният прокурор ще ви зададе почти същите въпроси като мен.

Другата сервитьорка, Алис Риган, идваше на работа в единайсет часа и Адам трябваше да я изчака. Нейният разказ потвърди думите на Лиз Мърфи. Адам знаеше, че областният прокурор ще се заяде с Тина, понеже е постъпила на работа в Чатам в ресторант, посещаван често от бившия й любовник, но това щеше да навреди на Тина, а не на Скот.

Адам потегли по шосе №6А и се отби в съда. Остави в кабинета на областния прокурор имената на Лиз Мърфи и Алис Риган, за да ги добавят в списъка на свидетелите, които искаше да бъдат призовани.

— Може би ще предложа още няколко — заяви той на помощник областния прокурор.

Следващата му спирка беше Орлиънс — искаше да разпита един рибар, чиято лодка бе потопена по време на бурята, отнела живота на Вивиан Карпентър.

Кари Бел бършеше кухненските шкафове и си бъбреше с Ейми.

— Очарователно бебе — каза тя. — И е толкова послушна.

Ейми хранеше Хана.

Бебето сякаш схвана комплимента, защото отправи ослепителна усмивка на Кари и бръкна с юмручето си в бурканчето с пюре от праскови.

— Хана! — запротестира Ейми и се разсмя.

— И ще прилича много на брат си — отбеляза Кари.

— И аз мисля така — съгласи се Ейми. — На снимката на нощното шкафче на мисис Никълс приликата е голяма.

— Още по-голяма е на касетата, която мистър Никълс донесе миналата година. — Кари сниши глас и продължи: — Нали знаеш, че чистех малката къща до жилището на Елейн, която той нае. Веднъж влязох и го видях да гледа касета, в която Боби тича към майка си. Кълна се, че сърцето ми се късаше, докато наблюдавах изражението на лицето му. — Тя вдигна старинната кукла. — Не ти ли омръзна да я вадиш от столчето на Хана, Ейми? Защо не я сложиш в старата люлка в стаята на бебето? Според мен мястото й е точно там.

Към един часа десетина страници от бележника на Помили вече бяха изписани. Разполагаше и с двучасов запис на разговорите, които беше провела.

Докато Джан караше по шосе №6 към Истхам, Помили разсъждаваше на глас върху приликите между историите, които беше чула.

— Всички хора, с които се срещнахме, смятат, че ако в къщите им има някакво необяснимо чуждо присъствие, то не им пречи, а напротив. Но Сара, приятелката ви от Брустър, го е усетила само веднъж.

Джан я погледна и попита:

— Тоест?

— Сподели, че рано сутринта, докато спели с мъжа си, се събудила от шум по стълбите. После вратата на спалнята се отворила и тя видяла, че по килима има следи от стъпки.

— Да.

Помили прелисти бързо бележника си.

— Сара твърди, че й станало много приятно. Ето как се изрази: „Почувствах се като дете, когато майка му подпъхва одеялото, докато го завива.“

— Правилно, точно това бяха думите й.

После усетила потупване по рамото и чула глас, сякаш някой й говорел. Но го е чула с ума си, а не с ушите си. Знаела е, че е Абигейл Хардинг, жената, за която е била построена къщата. Абигейл изказала задоволството си от възстановяването на някогашното великолепие на къщата.