Мери Кларк - Къщата

— Разкази за призраци? — Адам се усмихна. — Не можеш да ме убедиш, че вярваш в подобни глупости.

— Вярвам в легендите. — Помили забеляза, че чилито отново изчезна от чинията му. Беше гладен. — Какво яде на обяд?

— Хамбургер, но това беше много отдавна. Бяхме с Лейн. Обсъдихме показанията, които ще даде на следствието.

Винаги имаше нежност, дори интимност в начина, по който Адам говореше за Елейн. Помили реши най-после да му зададе въпроса, който отдавна отлагаше.

— Адам, имал ли си някога връзка с Елейн? Питам дали ти е била нещо повече от близка приятелка.

Усети, че му стана неловко.

— О, като деца излизахме заедно, а после през лятото, когато идвах тук, докато бях студент по право, се срещахме от време на време.

— И оттогава никога повече?

— О, по дяволите, нима очакваш от мен да те целуна и да се разкая за нещо несъществуващо. Преди да се запозная с теб, понякога идвах тук с приятелката си през почивните дни, докато майка ми все още притежаваше онази голяма къща. Случваше се да бъда и сам. Ако и двамата с Лейн бяхме свободни, излизахме заедно. Нищо особено.

— Ясно.

Спри, каза си Помили. Последното нещо, от което се нуждаеш в момента, е да започнете да обсъждате Елейн.

Адам протегна ръка през масата.

— Аз съм с единственото момиче, което истински съм обичал — заяви той. Замълча, а после продължи: — През последните години минахме през толкова изпитания, колкото малка част от хората преживяват през целия си живот. За мен най-важното е да се справим и отново да стъпим здраво на крака.

Помили докосна върховете на пръстите му и изведнъж отдръпна ръка.

— Адам, ти се опитваш да ми кажеш нещо, нали?

С нарастващ ужас тя изслуша намеренията му.

— Мила, когато говорих с доктор Кауфман, тя ме увери, че се нуждаеш от сериозно лечение. Едно е от време на време да имаш ужасни спомени от катастрофата, а съвсем друго — да чуеш гласа на Боби, да тичаш из къщата и да го търсиш. Лекарката ще те приеме в болницата за кратко време.

Точно от това се страхуваше Помили.

— Вече съм по-добре, Адам.

— Знам, че правиш усилия да се справиш сама. Но след като приключи следствието, би било добре да се вслушаме в съвета на доктор Кауфман. Ти имаш доверие в нея.

В този момент тя изпита омраза към него и й беше ясно, че чувството е изписано на лицето й. Обърна се и видя, че Адам е сложил старинната кукла в столчето за хранене на Хана. Тя се взираше в нея с неподвижните си сини порцеланови очи, пародия на невероятното бебе, което представляваше Хана.

— Не става дума за доверие към доктор Кауфман, а към мен.

Джан Пейли се изненада приятно, че Помили Никълс й се обади. Помоли я да й покаже исторически къщи, свързани с легенди.

— Като казвам исторически, имам предвид добри образци на ранната архитектура, а думата „легенди“ предполага разкази за необяснимо чуждо присъствие, например за призрак — уточни Помили.

Джан с удоволствие се съгласи да стане неин водач. Веднага изготви списък на сградите, които възнамеряваше да й покаже.

Щяха да посетят къщата на рода Дилингъм в Брустър. Тя беше втора сред най-старите постройки на Кейп Код. През годините някои от хората, живели под наем в нея, твърдяха, че някаква жена минавала покрай вратата на една от спалните.

Кръчмата „Денис“ също си заслужаваше да бъде посетена. Собствениците й дори имаха прякор за палавия призрак, който вършел лудории в кухнята. Наричаха го Лилиан.

Можеха да отидат и при Сара Най, приятелката на Джан, за която тя спомена пред Помили на събирането у Елейн. Сара беше сигурна, че живее под един покрив с жената, за която е била построена къщата през 1720 година.

Ами къщата в Харидж, която се състоеше от два етажа на предната страна и един на задната? В нея сега се помещаваше ателие за вътрешно обзавеждане. Притежателите й бяха убедени, че от време на време им гостува момиче, живяло в къщата през деветнайсети век и починало само на шестнайсет години.

Джан проведе няколко телефонни разговора, уговори срещите и се обади на Помили.

— Всичко е наред. Ще дойда да ви взема утре сутринта към десет часа.

— Чудесно! Джан, чували ли сте нещо за една старинна кукла, която беше у Фийби Спрейг? Хенри казал на Адам, че според Фийби куклата била от къщата „Помни“.

— О, намерила ли я е? — възкликна учудено Джан. — Толкова се радвам! Том я откри на тавана. Един господ знае колко време е престояла там. Фийби искаше да я покаже на експерт по антики. Според проучванията й не е изключено куклата да е била на Мехитабел. Тогава още не бях разбрала, че Фийби започва да губи паметта си. Беше забравила къде я е сложила.